Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Превъртяла ли? — попита Кроукър и остави чашата си на масата. — Какво искате да кажете?

Доктор Марш се облегна на един от столовете.

— Изпаднала в истерия, поискала да вземе дъщеря си веднага, заплашила да ни съди за небрежност, крещяла, че дъщеря й никога не се е докосвала до наркотици, нарекла ни банда невежи негодници и разни други неща…

— Но не е била права, така ли?

— Точно така — кимна тя. — На крехката възраст петнадесет години вашата племенница се оказа закоравяла наркоманка…

— Колко закоравяла? Боцкала ли се е?

— Това е добрата новина. Но за съжаление единствената … — Доктор Марш отпи глътка кафе и продължи: — Не открихме следи от убождания. Рейчъл се е друсала с кокаин, амфетамини и трева. Кръвната проба напълно потвърди това… — От устата й се откъсна въздишка: — Според доклада на доктор Найджъл бъбреците й отказали да функционират. В спешното отделение обикновено търсят данни за бактериален ендокардит 3 3 Възпаление на вътрешната обвивка на сърцето и клапите. — Б.пр. — инфекция, която най-често се среща при наркоманите, използващи спринцовки…

— Да, зная — кимна Кроукър. — Инфекция на сърдечните клапи, от която се получават съсиреци… Те могат да попаднат в мозъка или в бъбреците… — Остави кафето си на масата, тъй като усети, че получава киселини. Това може би се дължеше не на кафето, а на темата на разговора. Защото ставаше въпрос за неговата племенница, а не за някой непознат наркоман, прибран от улицата. — Но Рейчъл не е имала бактериален ендокардит, нали?

— Не.

Доктор Марш стана, отвори хладилника и започна да изследва съдържанието му. След малко извади отворена кофичка кисело мляко, опита го с пръст и попита:

— Искате ли нещо?

— Искам — рече той. — Един милион долара в брой и способността да прескачам небостъргачи… — Забеляза озадаченото й изражение и с лека усмивка добави: — Но не искам нищо от вътрешността на този хладилник…

— Правилно — отвърна на усмивката му тя. — Трябва да сте доктор, който в продължение на тридесет и няколко часа не е хапвал нищичко, за да се осмелите да опитате този буламач… — Затръшна вратичката и вече сериозно добави: — Направихме изследване с ултразвук, но не открихме наличие на поликистозни бъбреци — най-често срещаното заболяване у млади хора, което обикновено се оказва наследствено…

Хапна още малко кисело мляко — вече с помощта на пластмасова лъжичка, после продължи:

— Но ултразвукът откри нещо интересно… На този етап бях повикана и аз. Установих опасно ниско кръвно налягане и липса на кислород в бъбрека.

— Невротоксия 4 4 Увреждане на бъбрека от отровни вещества. — Б.пр. .

— Браво, точно така.

— Казахте бъбрека, в единствено число…

Доктор Марш ядеше киселото мляко с наслада, сякаш беше най-вкусното нещо на света.

— Точно това е аномалията, която открихме с помощта на ултразвука — поясни след кратка пауза тя. — По рождение племенницата ви е само с един функциониращ бъбрек. Другият е закърнял и напълно недоразвит.

— Потърсихте ли личния й картон?

— Да. Поставих Рейчъл на хемодиализа и помолих госпожа Дюк да ме свърже със семейния им лекар. Казва се Роналд Стански и живее в Западен Палм Бийч… Прояви искрена загриженост… — Показалецът й ловко обиколи вътрешността на кофичката, обирайки остатъците от млякото. — Но доктор Стански не знаеше нищо за бъбреците на Рейчъл. В това няма нищо странно, тъй като момичето не е имало урологични проблеми, които да предизвикат по-подробно изследване…

— Не е имала, така ли?

— Не.

Кроукър замълча и мислено започна да подрежда хода на събитията. Бавно и търпеливо, стъпка по стъпка… Това му помогна да се успокои, да овладее чувствата си, които заплашваха трезвата му преценка. В момент като този емоциите няма да помогнат на никого, най-малкото пък на Рейчъл…

От другата стая долетя остър телефонен звън.

— Искам да зная какво мога да сторя — промълви той. — От вас разбрах, че състоянието й е много тежко и аз… — Пред очите му се появи безпомощната Рейчъл, прикована към болничното легло на няколко крачки оттук. Изпита непоносима болка. — Господи Исусе, тъкмо я открих, а сега…

— Отпуснете се, овладейте се — меко промълви доктор Марш. Той едва сега забеляза, че очите й се променят от светлината. Преди малко бяха зелени, а сега — светлокафяви. — Зная какво е… Трябва да се справите с много силни чувства… — Една лаборантка надникна през вратата и каза, че я търсят по телефона. Доктор Марш й направи знак да почака, после се обърна към Кроукър: — Искам да съм сигурна, че ще ме изслушате трезво и внимателно…