Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Никак не е смешно.

— Това също — промърмори Раф, пусна протезата на дъното на лодката и вдигна автоматичния „Мак-10“. — Доста опасно оръжие, нали? Ти имаш повече опит с тези неща… — Очите му любопитно оглеждаха автомата: — Колко куршума в минута може да изстреля?

— Нека оставим това за по-късно — рече Кроукър. Три-четири крачки го деляха от приятеля му. — Я ми подай протезата…

— Това ще оставим за по-късно! — изръмжа той и насочи дулото на автомата към челото му: — Compadre, знаеш ли, че ако натисна този спусък, от главата ти няма да остане нищо?

Космите на тила на Кроукър настръхнаха.

— Направи ми една услуга — рече. — Насочи това чудо някъде другаде…

— Няма — поклати глава другият и разкрачи крака за по-добро равновесие. — Я свали този колан. Ще бъда по-спокоен, като зная, че не си въоръжен. Макар че и така си твърде опасен…

— Господи, Раф…

— Прави каквото ти казвам, да те вземат мътните! Исусе!

Светът се сгромоляса. Подчинявайки се на заповедта му, Кроукър усети как главата му се прояснява и последните късчета от мозайката отиват по местата си. Отговорът на загадката го зашемети. Очите му бяха призовани в лицето на Раф, но едновременно с това регистрираха и мокрото дъно на лодката, протезата му в краката на Раф, поклащащия се на няколко метра катамаран, сипаничавия диск на луната, който бавно се измъкваше от косматите облаци на отминаващата буря…

— Какво става, compadre? — хилеше се насреща му Рубине. — Призрак ли видя?

Май беше прав. Призракът от компютрите на БНП най-сетне се появи пред очите му. Не беше Бени, не беше Антонио, още по-малко пък Рос Дарлинг…

В душата му нахлу гняв. Когато проговори, гласът му леко потреперваше:

— Едно нещо не ми дава мира, Раф… Братята Бонита ме проследиха дотук с помощта на електронен чип, който бяха лепнали отдолу на мустанга. Добре, но как Антонио е научил, че отивам в къщата на Соня, когато все още карах собствения си тъндърбърд? От доста време търся отговор на този въпрос…

— Дреболии — сви рамене той. — Не заслужават внимание.

— Ако бяха само те, отдавна да съм ги забравил — съгласи се Кроукър и леко повдигна лявата си ръка. — Но Антонио не удържа на изкушението и задигна протезата ми… При това без насилие. Успял е да се справи със заключващия механизъм, докато съм бил в безсъзнание… Как го е сторил, Раф? При положение, че не знае секретната комбинация…

Той не отговори, тялото му се поклащаше в синхрон с лодката. Гневът на Кроукър сякаш се превърна в живо същество, което заплашваше да го унищожи.

— Но ти знаеш тази комбинация, Раф! — глухо продължи. — Видя я вчера следобед, когато приключихме с гмуркането… Открих отговора и на другия въпрос: как Антонио ме е намерил у Соня… Ти си му казал, Раф… В онзи ден бяхме заедно, ти ме попита къде да ме потърсиш, ако се наложи, и аз ти дадох адреса й…

— И какво от това?

Изражението на Раф го накара да изскърца със зъби.

— Ще ти кажа какво! — изръмжа. — На кого докладваха Бонита в БНП? На Дарлинг? Той е достатъчно опитен, но е бивш чиновник. А бившите чиновници, макар и амбициозни като него, стигат най-много до средно управленско равнище. Следователно Дарлинг си има шеф. Кой е той?

— Серо — отвърна Рубине и на лицето му изплува някак унесена усмивка.

Гневът на Люис се превърна в опасен звяр, който разтърсваше решетъчната врата на клетката си. Той го позна: беше онзи звяр, който го накара да застреля от упор психопата Аджукар Мартинес, да пръсне черепа на дон Родриго — човека, заповядал убийството на баща му… Тези мъже бяха като Раф. И те като него нарушаваха всички правила на неписания морален кодекс, който беше скъп на Кроукър…

— Ти ме излъга, че не познаваш братята Бонита — успя да се овладее той. — Исусе, Раф, колко ли лъжи си ми пробутал? Смятах те за свой приятел, доверявах ти се. Но през цялото време ти си ме прекарвал — точно така, както си прекарал и Бени за костите на дядо му… Как, по дяволите, можеш да живееш така? Що за копеле си ти?

— Най-умното копеле, което познавам — самодоволно се ухили Раф.

Кроукър пое дълбоко дъх, но въпреки това имаше чувството, че се задушава. Предателството на Раф беше чудовищно.

— Значи ти си бил резидент на Бонита! Ти си в дъното на мексиканската операция! Това е причината, поради която отказа втори кметски мандат, макар победата да ти беше абсолютно сигурна. Сега разбирам защо: вече си имал друго занимание. Откога работиш за ФБР, Раф?