Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Роза — напомни му Люис. — Щеше да ми кажеш…

— Лъжеш се, senor — нетърпеливо го прекъсна Антонио, а дулото на автомата леко се отклони. — Това ще споделя с някого само на смъртния си одър!

Откъм катамарана долетя рязко изсвирване, той извърна глава. Кроукър моментално се възползва от предоставената възможност. Пусна кормилото и полетя към борда. Антонио може би беше очаквал подобен ход от негова страна, а може би просто го бе забелязал с периферното си зрение… В случая това беше без значение.

Той натисна спусъка, ярките звезди на трасиращите куршуми последваха тялото на Кроукър във водата. Каменното дърво го беше научил как да се придвижва в плитчини, които му стигат едва до кръста. Правилото беше просто — напред, а не надолу. Въпреки това гърдите му одраскаха песъчливото дъно, но движението му по посока на катамарана не спря нито за миг.

Беше съвсем наясно, че кошмарът на Джени се сбъдва: той плува в плитка вода с лице към дъното, а в душата му се настанява парализата на страха…

Куршумите разпенваха водата наоколо, но той продължаваше към тъмната грамада на близкия понтон. Ръката му напипа една дръжка, тялото му се залепи за изкуствената материя.

В продължение на няколко ужасно дълги секунди не се случи нищо. Кроукър успя да се покатери върху мократа повърхност на понтона, миг по-късно мощните мотори изреваха и катамаранът се понесе напред. Скоростта беше огромна, тялото му безпомощно се плъзна, вятърът заплашваше да го отнесе в морето като изсъхнало листо. Ръката му напипа някаква издутина, плъзгането се прекрати.

Яхтата се носеше в нощта, скоростта й продължаваше да нараства. Вкопчен в издутината, която се оказа каучукова халка за въже, той се огледа. По хлъзгавата повърхност на понтона не се виждаше нищо друго, на което да се задържи. Умората и болката в рамото се усилваха, той разбра, че едва ли ще издържи още дълго. Представи си ясно сблъсъка между Антонио и Раф, горчивина изпълни душата му. Собственикът на заведение нямаше никакви шансове срещу убиец като Бонита. В съзнанието му изплуваха образите на всички жертви на близнаците — Соня и Вонда, Естрела и Пабло Лайес, Махур… Трябваше да помогне на Раф. Но как да стигне до палубата?

Изведнъж си спомни нещо и рязко вдигна глава. В пода на каюткомпанията ясно се виждаше тъмен кръг. Това беше външната страна на онзи люк, който по-рано през деня беше забелязал на пода на капитанската рубка.

В средите на яхтсмените се шири мнението, че катамараните никога не могат да се преобърнат. Но това не отговаря на истината. При силно вълнение и вятър те се преобръщат като всеки друг плавателен съд. Разликата е, че не потъват. Но при такъв инцидент екипажът би се оказал в капана на каюткомпанията, без изход навън. С този люк Раф се беше погрижил това да не се случи никога. При евентуално преобръщане той просто щраква ключалките на капака и се измъква навън…

Кроукър напрегна мускули и предпазливо запълзя напред. Не се пусна от гумената халка, докато пръстите му не напипаха една от алуминиевите тръби, върху които беше закрепен кубрикът. Краката му бавно напуснаха хлъзгавата повърхност на понтона, тялото му увисна на тръбата. Под него водата бягаше с бясна скорост, евентуалното падане означаваше сигурна смърт. Прехвърли и лявата си ръка над тръбата и потърси опора в сгъвката на лакътя. След това започна да се придвижва напред, към средата на конструкцията. Пълзеше отчайващо бавно, използвайки силата на раменните си мускули. Скърцаше със зъби от болка. Не след дълго усети странна топлина под импровизираната превръзка на раненото си рамо, последвана от болка, която едва не го накара да загуби съзнание. Раната се беше отворила, кръвотечението се възобнови. Лошо. Все още не усещаше слабост, но това чувство беше измамно. Огромното количество адреналин, което организмът му произвеждаше в момента, скоро щеше да се обърне срещу него. Тогава идваше краят… Защото му предстоеше не само спешно да се погрижи за собственото си спасение, но и сблъсъкът с Антонио. Сблъсък, чийто изход за съжаление бе лесно предвидим…

Катамаранът излезе в открито море, отдолу се появиха истински вълни и зъбите на Кроукър неудържимо затракаха. Извърна глава и надникна изпод палубата. Движеха се в посока югоизток, пресичайки дълбоките води на Уипрей Бейсън. Далеч на хоризонта се очертаваха ниските брегове на веригата островчета Батънууд Кийз.

Най-сетне се добра до средата на конструкцията и вдигна глава. Капакът с плътно гумено уплътнение подканящо се поклащаше на сантиметри от него. Стегна лявата си ръка около алуминиевата тръба, дясната вдигна нагоре. Очите му се заслепиха от водни пръски, за миг му се зави свят.