Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

В следващата секунда Антонио прескочи барплота и се втурна към Раф. Очите му светеха като на ловджийско куче, попаднало на лисича следа, разнесе се рязко изщракване и в дясната му ръка блесна нож.

Стрелата на Кроукър го улучи. Прониза тялото му с такава сила, че излезе от другата страна и се заби в дървената ламперия на преградната стена. Тялото на Антонио отлетя встрани и падна в близост до вратата.

— Какво става, по дяволите? — смаяно викна Раф, а очите му учудено се спряха на фигурата на Кроукър, която бавно изплува от мрака: — Compadre, que pasa? Откъде изникна?!

Катамаранът рязко промени курса си. Навън ставаше нещо.

— Стой по-далеч от този мръсник! — задъхано извика Люис и се запрепъва през салона. Тялото му се блъскаше в мебелите. Не можеше да разбере дали това се дължи на люлеенето на яхтата или на факта, че всеки момент ще припадне… — Той все още е опасен като отровен скорпион!

— Исусе, Лю, недей да…

Кроукър се измъкна от протегнатите ръце на Раф, забелязал как Антонио се надига и отваря външната врата. Воят на бурята изпълни кабината, ситни водни пръски намокриха лицата им. Притиснал длан в раната си, Бонита изскочи навън.

— Остави го, моля те! — извика Раф.

Люис изобщо не го чу. Изскочи на палубата и се огледа. Посоката на вятъра се беше променила, катамаранът се носеше на юг, към изхода на Уипрей Бейсън.

Високата фигура на Раф за миг изпълни рамката на вратата. Антонио се промъкваше към кърмата, сянката му се мярна зад кабината и изчезна. „Дали не е решил да завземе управлението?“ — запита се Кроукър, зърнал го миг по-късно да тича по лекото мостче, свързващо двата понтона. Не, нямаше начин. Дори да изтръгнеше кормилото от ръцете на моряка, той не би постигнал нищо. Катамаранът не можеше да се управлява от един човек, тъй като на другия понтон имаше още едно кормило…

Разгада намеренията на близнака секунда по-късно. Сянката му се насочи към задния край на понтона, към който беше привързан скутерът… Очевидно тичаше да вземе оставения там автомат…

Той се втурна подире му. Вятърът почти го отнесе в морето. Не можеше да използва лявата си ръка, обувките му се плъзгаха по мократа изкуствена материя. Изрита ги и се почувства малко по-добре. Не носеше чорапи, пръстите на краката му моментално се забиха в найлона.

Вятърът започна да отслабва, бурята бавно отминаваше на изток. Облаците се разкъсаха, блеснаха първите звезди.

— Антонио! — изкрещя Кроукър.

Близнакът се обърна. Беше приклекнал в средата на предпазната мрежа. Вълните периодично обливаха ръцете и краката му.

— Hola, senor — ухили се той. — Май стигнахме до финала, а? — Очите му горяха, ръката му вдигна един тъмен камък и го поднесе към устните. Известно време остана неподвижен, сякаш се питаше дали да направи решителната стъпка, или искаше да подчертае важността на момента пред противника си…

После преглътна, викът му се сля с воя на вятъра:

— Това е силата! Силата, която гори по-ярко от слънцето!

Кроукър понечи да се втурне след него, но една здрава ръка го хвана за рамото.

— Пусни ме, Раф!

— Чакай малко, compadre! — Тежкият му поглед се спря на лицето му: — От този момент нататък сме партньори в операцията! Comprende?

— Ти не разбираш какво…

— Никой не може да ме заплашва, compadre. Никой!

Едновременно се обърнаха към Антонио, който се плъзна на четири крака и се претърколи през ръба на мрежата. Увиснал над водата, близнакът се оказа успоредно на буксирното въже и зачака приближаването на скутера.

— Сега ще те оправя! — изръмжа Раф и вдигна ръка. Моряците зад руля светкавично изпълниха командата му, кърмата започна да завива. Скутерът я последва, но разстоянието между него и Антонио видимо се увеличи. Рубине скочи на понтона, пристъпи към малка електрическа лебедка и започна да събира въжето. — Дръж така! — рече той и тикна в ръцете на Кроукър конзолата за управление на лебедката. После се оттласна от ръба на понтона и скочи в скутера. Люис натисна бутона за спиране.

Звездите над главите им приличаха на едри диаманти.

— Mira, compadre! — извика Раф и победоносно вдигна ръце: — Виж какво намерих! — На светлината проблесна биомеханичната протеза.

Кроукър скочи в скутера и се насочи към него.

— Какво казал будистът на продавача на хотдог? — хилеше се насреща му Раф. — „Направи ми един с всички екстри!“

— Хубав виц — кимна той. — Само дето будистите не ядат месо…

— Не помислих за това — свъси вежди другият мъж. — Може би този човек е продавал вегетарианска храна…