Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър се вцепени от ужас.

— Но вие сте знаели, че няма да ме убедите да убия Барбачена, дори този тип да е два пъти по-голям злодей, отколкото е бил! Което означава, че сте се поровили достатъчно усърдно, за да стигнете до Рейчъл и да я отровите с етиленгликол!

— Un poco, senor.

— Само малко, значи?! — С върховно усилие на волята се въздържа да не се нахвърли върху Антонио. — След което наемате Махур да ми предложи сделката: живота на Рейчъл срещу убийството на Барбачена. Всичко се подрежда идеално: аз имам нужния опит и решителност, а ако ме пипнат, всичко ще се стовари върху СОБК. Рисковете за БНП се свеждат до минимум.

— Точно така — кимна Антонио. — При всички случаи излизахме от играта чисти като котешки мустак… — На лицето му се появи мрачно изражение: — За съжаление ти успя да научиш повече, отколкото трябва!

— И тогава се намеси Дарлинг, така ли?

— Нямаше как — въздъхна той. — Ти настояваше да влезеш във връзка със СОБК, а ние не можехме да ти позволим това, нали?

— Тогава решихте да ме изолирате!

— Направихме каквото можахме. Тук трябва да призная, че твоята реакция беше отлична. Не се поколеба нито за миг, дори нещо повече — успя да привлечеш Махур на своя страна. Никой не беше очаквал подобен развой на събитията. Madre de mentirasopn Хектор беше принуден да признае твоята гениалност!

— Но в крайна сметка това се оказа без значение — пренебрегна комплимента му. — Защото ти беше помислил за всичко, нали? Включително за резервен вариант в случай, че аз не убия Барбачена…

— Признавам, че това беше идея на Хектор. Може би защото винаги е горял от желание да убива…

— И накрая изгоря…

— Така е за съжаление — въздъхна Антонио.

— Едно нещо не мога да разбера — продължи Кроукър, взирайки се в развълнуваното море. Стори му се, че вече вижда тъмните понтони на катамарана, огромни като подводни скали. — Вие без съмнение сте си давали сметка, че БНП ще ви притежава тялом и духом от момента, в който приемете да работите за тях… Защо, по дяволите, сте позволили да бъдете вербувани? Не се ли страхувахте, че ще ви сполети съдбата на Барбачена?

— Както може би се досещаш, Хектор беше против — въздъхна Антонио, после сви рамене и добави: — Но той винаги се е чувствал по-добре сред джунглата, просто не признаваше цивилизацията… Аз обаче си давах сметка, че времената са други. Или трябваше да заемем мястото на Хуан Гарсия, или да му направим път… Нагоре, към абсолютната власт… — На устните му се появи усмивка: — Аз съм по-умен от всички тях, senor. Набирането на органи за трансплантация е нашата застрахователна полица. Такива органи доставяме не само в Латинска Америка, но и на някои много влиятелни личности тук, в Щатите… Бяха напълно зависими от нас и все още са… Ако в даден момент на Дарлинг му хрумне да се отърве от нас, той ще се окаже подложен на такъв натиск, че цялата структура на БНП ще претърпи изменения…

Вдясно от борда смътно се очертаха скалистите брегове на островчето Джо Кемп. Прекосиха канала Снейк Байт, където дълбочината достигаше човешки ръст, после се плъзнаха във водите на самото заливче, което беше съвсем плитко — не повече от половин метър. Катамаранът на Раф можеше да плава дори в такива плитчини, въпреки огромните си размери…

Миг по-късно се озоваха до един от високите понтони. Кроукър забеляза, че Рубине е изключил светлините, които можеха да бъдат видени откъм брега.

— Какво ще стане, като се прехвърлим оттатък? — попита той.

Дулото на автомата се насочи в гърдите му.

— Нима великият детектив все още няма отговор на този въпрос? — иронично попита Антонио. — Ти няма да ходиш никъде, senor. Просто защото задачата ти приключи…

— Струва ми се, че изпълних доста задачи в твоя полза, Антонио…

— Така ли, senor?

Кроукър намали скоростта. Колкото по-бързо се приближаваше до яхтата на Раф, толкова по-малко живот му оставаше.

— Една от тях беше ролята на изповедник — продължи той. — Защо ми разказа за Роза? Дори Хектор остана изненадан от този факт…

— Достатъчно, senor — нетърпеливо го прекъсна близнакът. — Не ми отвличай вниманието точно когато съм на няколко метра от костите! — Пое дълбоко дъх и добави: — О, вече ги подушвам!

— И на какво миришат?

Очите на Антонио широко се разтвориха, зениците им бяха огромни.

— На власт, senor! — промърмори. — На абсолютна власт, която дори не можеш да си представиш! Там отпред ме чакат всички тайни на Хумаита, включително онези, които старецът не е посмял да сподели с никого! Чакат да ги попия дълбоко в себе си!