Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Вие с Раф май сте дружки — подхвърли Кроукър.

— Нищо подобно! — хладно отсече латиноамериканецът и седна на палубата зад него. Достатъчно близо да го държи под око и достатъчно далеч от ръцете му. — Но като си говорим за стари дружки, се сещам за Бени… Сигурно вече е хвърлил топа, а?

— Мен ли питаш? Нали уж знаеше всичко?

— Май те настъпих по мазола — мрачно се усмихна Антонио. Беше облечен в златисто поло и широки шорти, които се развяваха на вятъра. — Бени наистина е умно момче, но не чак толкова, колкото си мисли… Вероятно защото е прекалено сантиментален. Да, да, точно така… Особено по отношение на дядо си… Това е малко странно, тъй като двамата изобщо не се разбираха… — Поклати глава. — Бас държа, че това ти го е спестил…

— Предпочитам да не обсъждаме какво ми е казал Бени и какво не — отвърна Кроукър. — Това са поверителни неща…

— Поверително е и това, което ще ти кажа сега… — усмихна се Антонио. — Но ние двамата сме близки, нали? Свързва ни смъртта… Може би няма да ми повярваш, но Хумаита беше чудовище. О, да, истинско чудовище! Перфекционист, мек като памук, винаги любезен… Особено с децата. Но едновременно с това твърде арогантен! Бени не можеше да го понася и в това отношение го разбирам… Старецът непрекъснато искаше нещо от него. От мен също, но аз бях по-съобразителен и успях да измъкна от Хумаита каквото мога… Въпреки че често бях изтощен до смърт, аз все пак получих част от силата му…

Скутерът изскочи иззад последния завой на канала и се понесе към Снейк Байт.

— Искаш да кажеш, че за известно време Бени също е изучавал Хета-И заедно с вас? — попита Кроукър.

— Позна — кимна Антонио и се изправи. Наближаваха устието на канала. — Но условията бяха прекалено тежки за него и той отпадна. Хектор също беше на края на силите си.

— А ти? Как се отразиха тежките условия върху теб?

— Quien sabe? Кой знае? — сви рамене той. Беше нащрек, очите му пронизваха мрака. Скутерът се насочи към скалистите очертания на заливчето, дъждът продължаваше да се сипе от оловното небе.

„Дойде време за главното“ — рече си Люис и вдигна глава:

— Как стана така, че бяхте вербувани от Рос Дарлинг?

— От този пеон? — изви вежди Антонио. — Ние с брат ми никога не бихме си губили времето с Рос Дарлинг!

— Кой ви вербува тогава? Дарлинг е директорът!

— Помниш ли Серо? — погледна го любопитно. — Зад това кодово име стои жив човек…

— Но не е Бени!

— О, бих казал, че твоят скъп Бени също е замесен с БНП, като всички нас…

— Той каза, че е организирал последната среща на Барбачена с федералните агенти…

Антонио замълча.

— Кой е Серо? — изкрещя извън себе си Кроукър. — Искам отговор на този въпрос, да те вземат мътните!

— Яде те отвътре, нали? — наклони глава близнакът. — Не обичаш да си на тъмно!

Може би Антонио беше прекарал твърде дълго време в компанията на безскрупулните агенти на БНП. На практика близнаците бяха типични представители на новото поколение шпиони — онези, които организират преврати и революции не по политически и идеологически причини, а по чисто икономически. Планът на БНП да финансира сепаратистите чиапа в Мексико и чрез тях да установи икономически контрол в тази страна е съвсем по вкуса на хора като тях. Кроукър не можеше да не се възхити от начина, по който Дарлинг беше сменил черната шапка с бялата и го беше принудил да играе по техните правила…

Далеч напред, сред развълнуваните води на заливчето, се появиха светлини. Някъде там имаше плавателен съд.

— Хуан Гарсия Барбачена си получи заслуженото — размърда се Антонио. — Мястото му ще заема аз. Точно според плановете на Серо. Единствената разлика е, че Хектор няма да бъде с мен… Хуан Гарсия премина всякакви граници, знаеш… Властта, която му даде БНП, му подейства като неразреден хероин… Стана непокорен, груб и арогантен. Интересуваше го само това, което му носеше лична изгода… В края на миналата година открихме, че е започнал да изгражда собствена военна база. Фантазиите го бяха отвели далеч от действителността. Беше забравил най-важното — че тялом и духом принадлежи на БНП!…

От блещукащите светлинки ги деляха някакви си двадесетина метра. Това вероятно беше модерният катамаран на Раф.

Близнакът беше необичайно възбуден, тялото му нервно потръпваше. Явно наистина гореше от нетърпение да сложи ръка върху свещените кости на Хумаита.

— В началото на тази година се състоя среща между Барбачена и представители на БНП — продължи. — Среща, която завърши с пълен провал, тъй като Хуан Гарсия не отстъпи по нито един пункт. Базата му беше завършена, той вече живееше с чувството за недосегаемост. Беше взето решение за ликвидирането му. Но как да стане то? Преди всичко ние с Хектор трябваше да поемем функциите му по секретната операция, след това вече можеше да се помисли за реалното му отстраняване. Желанието ни беше това да стане дискретно, без прякото ни участие. Бяхме прекалено ангажирани в мексиканската операция, не желаехме на даден етап да отговаряме на въпроса какво по дяволите търси в Латинска Америка една организация като БНП… — На устните му се появи усмивка: — И тогава се спряхме на теб, senor… Кандидатурата ти беше без конкуренция: бивше ченге, с няколко убийства зад гърба си. Поводите за тези убийства са без значение, тъй като при всички случаи е отнет човешки живот… Но най-хубавото при теб беше, че си работил за СОБК… Това означаваше, че след като свършиш работата, вината ще бъде прехвърлена директно върху тази организация…