Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Зави по Уошингтън Авеню. В далечината блесна неоновата реклама на „Ан Чай“, където Хуан Гарсия Барбачена се тъпчеше с вегетарианската си вечеря преди насрочената среща с Гън. Представи си сцената съвсем ясно: горилите са заели места по ъглите на залата, тайландката с коприненото костюмче внимателно опитва всички ястия, идващи от кухнята… А Барбачена, здравата огладнял от пътуването, се нахвърля върху тях с вълчи апетит…

Мустангът рязко се разклати, Кроукър натисна спирачката. Прозорците на ресторанта се пръснаха, по улицата се разхвърчаха отломки.

— Бомба! — изкрещя Махур.

„Ето каква била работата! Хектор е имал резервен вариант. Правилно е предположил, че аз мога и да не свърша работата!“ — помисли си Кроукър.

Джени изскочи от колата и се втурна към мястото на инцидента. Той й извика да се върне, после хукна подире й. Спортният мерцедес беше обърнат на една страна, металната му рама беше изиграла ролята на преграда срещу експлозията. Това без съмнение беше спасило живота на много хора, но край огромната дупка на мястото на витрината имаше доста младежи, които седяха или лежаха направо на тротоара, стиснали главите си с ръце. От дупката излизаха гъсти кълба дим, някой изкрещя. Това сякаш беше сигнал за началото на пълна лудница.

Тълпата бързо нарастваше, Кроукър си даде сметка, че мустангът съвсем скоро ще се окаже безнадеждно блокиран.

Видя Джени да коленичи до младо момиче, очевидно улучено от летящите стъкла и отломки. Хукна да й помогне. Положила главата на момичето в скута си, тя й шепнеше успокоителни думи и едновременно с това се опитваше да прецени сериозността на раните й. Той започна да изпълнява кратките й заповеди: късаше дрехи и правеше временни турникети, местеше по-леко ранените встрани от задушливия дим и пламъците на избухналия пожар. Двамата тъкмо е опитваха да вдигнат поредното тяло, когато в далечината е чу вой на полицейски сирени.

Кроукър потръпна. Не можеше да си позволи да остане тук въпреки невъобразимата бъркотия след експлозията.

— Джени! — извика той. — Трябва да се махаме!

Тя се обърна. Лицето и ръцете й бяха изпръскани с кръв. Видял изражението й, Кроукър прехапа устни и замълча.

— Зная, че не можеш да останеш, Лю… — каза тя, надвиквайки с усилие воя на сирените. — Зная, че ченгетата те търпят. Но аз съм лекар, много хора тук се нуждаят от помощта ми…

Той сведе очи към окървавеното момиче, което превързваха.

— Хайде, върви! — отблъсна го Джени, а той забеляза сълзите, които бавно наедряваха в очите й.

— Джен, аз…

Обърна му гръб и изтича към друг ранен. Воят на полицейските сирени стана оглушителен.

Махур се промъкна край него и хукна към горящия ресторант.

— Хей, какво правиш? — кресна Кроукър. — Връщай се!

— След малко, senor — блеснаха зъбите върху мургавото лице. — Трябва да разбера какво е станало вътре…

От отворите на прозорците се виеха пламъци, димът стана още по-гъст. Във въздуха се появи противната сладникава смрад на изгоряла човешка плът.

— Аз ще ти кажа какво е станало — извика той. — Барбачена е мъртъв, антуражът му също… Виж каква пещ е вътре. Не вярвам да е оцелял…

Махур вдигна ръка да предпази лицето си от пламъците и пристъпи напред.

— Има и заден вход — извика в отговор. — Може би някой е успял да се измъкне преди експлозията…

— Ти си побъркан! — изкрещя Кроукър и се втурна подире му. Полицейските сирени заприличаха на вой на ловджийски кучета, попаднали на следа.

Махур също ги чу, спря и се обърна да го погледне:

— Madre de dios, senor. Vamos! Ченгетата ще бъдат тук след броени секунди!

— Няма да ги оставя да пипнат теб! — тръсна глава той.

— Добре — съгласи се адвокатът. — Дайте ми три минути, не повече. Но ме чакайте в колата… — Отбеляза появата на първата полицейска кола: — Рог favor, senor. La pelota esta aun en el tejado… Играта още не е свършила…

Кроукър отново видя Джени. Ръцете й сръчно превързваха ранените, устните й шепнеха успокоителни слова. Имаше дарба на лечителка. Сякаш излъчваше нещо особено; нещо, което облекчаваше болката и намаляваше страданието…

Започна да си пробива път към мустанга. „Така вероятно се чувства сьомгата, тръгнала да хвърля хайвера си срещу течението на планинска река“ — рече си той. Тълпата любопитни ставаше все по-голяма и напираше в обратна посока.

Най-сетне се добра до колата и завъртя стартерния ключ. Успя да направи маневра и да качи двете колела на тротоара. Така беше сигурен, че няма да се окаже заклещен от движението. Хаосът и виковете останаха зад гърба му, огледалцето за обратно виждане отразяваше пламъците на разрастващия се пожар.