Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Имам лоши новини за теб — промърмори Кроукър и стрелна с очи мрачното лице на адвоката: — Семейство Лайес са мъртви…

Махур рязко спря, вятърът разроши косата му и отвори пешовете на сакото му.

— Ay de mi! Естрела?…

— Хектор я уби. Не успях да стигна навреме…

— Точно това я плашеше — промълви той и очите му потъмняха: — Знаеше си, че един ден близнаците ще я ликвидират… — Главата му тъжно се поклати: — Бени ще полудее от мъка!

Кроукър пое дълбоко дъх, сърцето блъскаше като чук в гърдите му.

— Лю, какво ти е? — разтревожено го погледна Джени.

— Изглеждате зле, senor — добави Махур.

— Кой Бени имаш предвид, Махур? — попита с усилие. — Бени Милагрос?

— Че кой друг? — отвърна адвокатът. — Всички ние се познаваме от години, сър… Бени, Естрела, Антонио, Хектор, аз самият… Свързваше ни близостта с Хумаита, бяхме израснали покрай него… След трагичната му гибел се разпиляхме като прашинки на вятъра…

Кроукър притисна с длани болезнено пулсиращите си слепоочия.

— Но Бени се закле, че не те познава! Защо ме е излъгал?

— Това не мога да знам, senor — поклати глава той.

„Приятел или враг е Бени?“ — отново се запита. Отначало всичко изглеждаше наред, отношенията им бяха изключително близки. После нещата започнаха да се променят. По всяка вероятност Бени поддържаше тайни връзки със СОБК и май използваше Кроукър… Но цялата тази компрометираща го информация за тайната операция в Мексико в онази дискета май бе работа на близнаците… Беше готов да възстанови доверието си в него, но сега… Бени действително го беше излъгал. Каква бе истината? Кой може да посочи кои са враговете, кои са приятелите?…

— Може би го е сторил заради костите… — замислено промълви адвокатът.

Кроукър се втренчи в него. В къщата на Лайес Хектор също беше споменал за някакви кости. — Какво искаш да кажеш?

— Не зная как да ви обясня, senor — притеснено отвърна Махур. — Това не е за пред външни хора, извинете за израза… Дядото на Бени беше „сукиа“… На езика на гуарани така се наричат изключителните лечители — онези, които човек може да срещне веднъж в живота си… „Сукиа“ обладават невероятни умения, притежават огромна сила… Според поверието тази сила остава и след смъртта им, концентрирайки се в магическите камъни, с чиято помощ са лекували, също така и в костите им… Именно по тази причина телата им се изгарят на клада… За да се отделят костите от плътта и да се запазят… — Той замълча, после хвърли поглед на часовника си и тръсна глава: — Сър, безкрайно опасно е да се бавим тук! Трябва да тръгваме, при това веднага!

Кроукър хвърли поглед към Джени и кимна. Насочиха се към противопожарната стълба и започнаха да се спускат един по един. Пръв беше Махур, следваше го Джени. Посведен остана Лю.

Проговориха едва след като излязоха на улицата.

— Какво стана с костите на Хумаита? — попита Кроукър.

— Мисля, че се досещате — отвърна адвокатът, докато бързаха към мустанга. — След като погребалната клада угасна, костите изчезнаха… Някой ги беше откраднал.

Кроукър отключи и тримата се настаниха в колата. Джени до него, Махур — на задната седалка.

— Знаеш ли кой е сторил това?

— Нямам доказателства, но съм убеден, че това е работа на Антонио и Хектор. Те бяха ученици и последователи на Хумаита, те го убиха… Защо? Защото са искали да се възползват от способностите му в максимална степен…

Помисли за молбата на Бени, свързана със спешното и тайнствено нощно плаване, при това непременно на борда на „Капитан Сумо“… Завъртя ключа на стартера и попита:

— Как е пристигнал Барбачена, Махур? По въздух, или по вода?

— По вода — отвърна адвокатът. — Самолетът представлява прекалено голям риск. Пристигнал е с кораб, който е хвърлил котва в международни води, а оттам до брега е бил превозен с катер или моторница…

Това ли бе причината за странната молба на Бени? Нима е искал да осигури транспорт на Барбачена до брега? Но нещо не се връзваше. Според информацията на Раф Рубине парагваецът искал да убие Барбачена, защото той е ликвидирал Тереза Маркеса — дъщерята на неговия изповедник… Защо тогава е позволил на Барбачена да придобие такава огромна власт в Латинска Америка? Защо не му е отмъстил преди това?

Отново изпита чувството, че е оплетен в лъжи. На кого можеше да се довери? На Джени и Раф — със сигурност, а може би и на Махур. Толкоз. Всички останали бяха съмнителни, включително и Рос Дарлинг… Държавните служители винаги действат по свои собствени правила, утежнени от бюрократични формалности и неизменно насочени към личната изгода… Дарлинг едва ли е изключение. „Проклет да съм, ако му позволя да ме използва като пионка във войната си със Сполдинг Гън!“ — зарече се Кроукър.