Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Откъм хола долетя гласът на диктора. Футболният мач беше завършил, предстоеше нещо, наречено „екстремни спортове“…

Гласът на Антонио, натежал от мрачен хумор, го накара да се спре на прага:

— Я ми кажи нещо, senor… Ще познаеш ли кой е донорът на бъбрека, който ще спаси Рейчъл? Соня, или Вонда?

Кроукър изскочи навън, следван от подигравателния смях на Антонио. Свърна зад ъгъла и се облегна на мустанга. Тежкият сладникав аромат на жасмин го удари в главата, стана му лошо. Преви се на две и повърна…

От океана духаше силен вятър с неприятна миризма. Сякаш някой бе извадил на показ доказателства за милионите престъпления, скрити от векове под дебели пластове солена вода. Приклекнал на покрива на триетажната сграда срещу вегетарианския ресторант „Ан Чай“, Кроукър усещаше как атмосферното налягане рязко се понижава. Облаците бяха надвиснали ниско над града, синьо-зелените неонови реклами на отсрещната сграда бяха обвити в мътен ореол.

Бурята приближаваше. Малцина бяха в състояние да предвидят нейната сила и пораженията, които щеше да нанесе. А никой не можеше да стори това като Каменното дърво… Това обаче не влияеше върху нощния живот в Саут Бийч, който продължаваше да се вихри с пълна сила. Влажният въздух бе наситен с ритмите на джаз, по асфалта съскаха спортни коли, момчета и момичета в ярки дрехи се блъскаха по тротоарите. За тях тази нощ беше като всяка друга…

Някъде, не много далеч оттук, пристигаше човек на име Хуан Гарсия Барбачена. Може би с частен самолет, насочил се към пистата на дискретно летище, може би с кораб, пуснал котва оттатък граничната зона. Кораб, край който се поклаща тъмносинята „цигара“ на Бени…

Кой бе верният сценарий? Кроукър не знаеше това. Както не знаеше дали Бени е приятел или враг…

Тридесет и три минути след полунощ.

Намести щайера върху триножника, погледна през оптическия мерник „Сварски“ и направи малки корекции. Остана известно време в това положение, тъй като искаше зрението му да се нагоди към плоското двуизмерно изображение, което се появяваше в окуляра. Беше готов.

Вдигна бинокъла и огледа улицата под себе си. Всеки, който използва подобен уред, трябва да умее да чака. Зоната на наблюдение е толкова ограничена, че нетърпението винаги означава пропуск на нещо важно. Освен това човек трябва да се придържа към определено темпо: тридесет секунди оглед в търсене на обекта, тридесет секунди почивка. В противен случай окото се уморява и пак може да се пропусне нещо важно.

Той наблюдаваше лицата на младите хора, които се точеха пред очите му. Някои бяха оживени от едно-две питиета, други от марихуана, трети — от очакването за секс. Спомни си отдавна отминалото време, когато лятото изглеждаше безкрайно, а думата „бъдеще“ беше напълно лишена от смисъл. Мисълта за лятото му напомни за риболов и за Бени. „Кой всъщност е Бени Милагрос? Приятел, или държавен служител с таен живот? Странно — въздъхна. — Защото ми липсва, какъвто и да е…“

Някакво предчувствие го накара отново да насочи бинокъла към Уошингтън Авеню. Пред „Ан Чай“ положението беше като на всяка улица — едно и също, но винаги с различни действащи лица. С изключение на…

С изключение на един младеж, който небрежно се беше облегнал на открит мерцедес последен модел, наежен и грозен като грях, а едновременно с това безкрайно привлекателен. Беше облечен в лек и елегантен костюм на „Армани“, носеше меки италиански мокасини. Дългата му коса беше зализана, скръстените на гърдите ръце сякаш всеки момент щяха да скъсат ръкавите на елегантното сако.

Използвайки младежа за отправна точка на наблюдението си, Кроукър бавно започна да изследва обстановката. На няколко крачки по-нататък откри още двама здравеняци. Отдясно спря черен мерцедес, от който се появиха други трима. Още един автомобил от същата марка беше паркирал на ъгъла на Девета улица и той започна да се оглежда за сивия ролс-ройс.

В този момент долови зад гърба си някакъв шум. Съвсем тих, като от внимателно открехната врата на ръждясали панти. „Нерви — тръсна глава той. — Голямото напрежение изостря сетивата. Състояние, което съществува у хората още от зората на цивилизацията…“

Завъртя дулото на пушката, почти сигурен, че насреща му ще изскочи някой от охраната на Барбачена. Вместо това зърна приведената фигура на Махур, който безшумно се придвижваше към него. Сърцето му се сви, когато видя Джени зад гърба му…