Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър отскочи, някой зад него се захили.

— Cuidado, senor. Внимавай! Ще те убие като нищо!

Вдясно от вратата се размърда едва доловима сянка, върху лицето й се белееше нещо като марля:

— Освен това Лайес е мъртъв, можеш да ми повярваш…

— Хектор! Какво си направил тук?!

— Снощи сънувах, че се нося в небесната шир… Сам и безпомощен. Гледах звездите, но те бяха твърде далеч, за да ме притеглят към себе си… Събудих се и разбрах, че съм сънувал теб, senor…

— Сега не сънуваш! — изръмжа му и напрегна мускули. — Аз съм тук и имам възможност за избор. А вашите закони да вървят по дяволите!

Огромната глава на крокодила се въртеше наляво-надясно, сякаш гадината слушаше разговора.

— В такъв случай ще умреш, senor. Точно като Естрела и Пабло…

Назова жертвите си с малките им имена, сякаш между тях беше съществувало близко приятелство.

— Няма да ме убиеш, Хектор — поклати глава той. — Поне не сега… Първо трябва да вкарам един куршум в главата на Хуан Гарсия Барбачена.

— Аз трябваше да го сторя! — моментално побесня Хектор, кехлибарените му очи налудничаво проблеснаха. — Това не е справедливо! Винаги съм го твърдял! Madre de mentiras, защо ни е тази проклета цивилизованост! Лайно като Барбачена не заслужава толкова лека смърт! Повтарям това на Антонио, ама кой да ме чуе! Този мръсник трябва да гледа как вечността бавно го поглъща, да усеща лепкавите пипала на смъртта… Да ме гледа ей тук! — Разперените му пръсти се стрелнаха нагоре, към очите. — Бих го обработил както трябва, точно според правилата на Хета-И!

— Не споменавай Хета-И, поне пред мен! — присви очи Кроукър. — Това е лечителско изкуство, но вие с брат ти сте го превърнали в нещо жестоко и животинско! — Ръцете му описаха полукръг: — Огледай се наоколо! Всичко е пропито с лудост и смърт! Естрела беше лечителката, но ти и нея уби!

Възбудата увеличи притока на кръв в лицето на Хектор, върху марлята на носа му се появи яркочервено петно. Приклекна до муцуната на крокодила и промърмори:

— Виждаш докъде ни докараха твоите цивилизовани идеи…

Сърцето на Кроукър замря. Или този тип насреща му се е побъркал окончателно, или наистина говори на крокодила! Влечугото разтвори паст, сякаш се хилеше, после челюстите му рязко изщракаха. В очите му светеше жестокост, могъщата опашка удари стената, във въздуха се вдигна облак прах, примесен с късчета мазилка.

— Хектор…

— Говори с Антонио, а не с мен! — извика онзи.

— Но Антонио го няма тук, Хектор — промълви примирително, осъзнал, че в случая му трябва много търпение. — Тук сме само ние с теб и духовете на хората, които току-що уби…

Ръцете на близнака се протегнаха над пламъците, които се издигаха от каменното си легло.

— Магьосниците могат много, senor — промърмори малко по-спокойно той. — Щеше да знаеш това, ако се беше родил в Асунсион… Щеше да го усетиш, ако в жилите ти течеше кръвта на гуарани… — Дланта му се спусна ниско над огъня, очите на крокодила се превърнаха в тесни цепки. — Една от най-здравите основи на Хета е трансформацията… Магьосникът потъва в огъня, но остава невредим…

Ръката му действително се скри в пламъците. Ръкавът на ризата му пламна, във въздуха се усети миризма на изгорял памук и човешки косми. Видя се как пръстите му се свиват в юмрук, а огънят бързо пълзи нагоре. Искрите и пукотът на горящия плат бяха шумни като горски пожар. Устните му се разтеглиха и оголиха зъбите, до ушите на Кроукър долетя звук, наподобяващ протяжна песен.

Огнените змийчета се плъзгаха по гърдите и гърба на Хектор. Ризата му обгоря докрай и се пръсна в раменете.

После разтвори юмрук, в дланта му мътно проблеснаха три тъмни камъка. Крокодилът отвори очи, огънят потрепна и угасна, сякаш попаднал под струите на порой.

Хектор се усмихна и насочи пръст към крокодила:

— Магьосникът се е превърнал в звяр, за да изпие кръвта на своите врагове и да се съхрани във времето. Това е истината, senor… — Разкъса остатъците от ризата си и ги захвърли на пода: — Ти виждаш с очите си тази истина, но умът ти отказва да я възприеме.

Не беше точно така. Кроукър си спомни твърдението на Бени, че дядо му Хумаита Милагрос се е превърнал в тигрова акула.

— Махур сам си плаща мобифона — рече на глас той. — Бени Милагрос няма нищо общо с това. Но вие с брат ти се опитахте да ми внушите обратното, да ме скарате с Бени, да ме откъснете от света… Защо?

— По същата причина, поради която убих Естрела и Пабло — отвърна той. — Човекът е обществено животно, което ежедневно се нуждае от себеподобните си. В кризисни моменти той търси помощта на най-близките си… — Кроукър със смайване установи, че тялото му изглеждаше напълно недокоснато от огъня. Само косата му носеше следи от опърлено. — Но човек показва истинската си същност, когато е сам, когато напълно се освободи от това, което наричаме цивилизованост… Само тогава можем да се докоснем до вътрешното му АЗ, до онова скъпоценно и красиво нещо, което трябва да се вдъхва като аромата на висококачествена пура…