Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Нещо в цялата история не се връзваше. Не знаеше какво е то, но беше сигурен, че става въпрос за близнаците, СОБК и Бени Милагрос… Махур несъмнено беше искрен, но Кроукър остана с впечатлението, че и той не знае цялата истина…

Включи настолната лампа и се огледа. Често се случва това, което търсиш, да е буквално под носа ти, а не в някое тайно скривалище — казваше някога баща му.

Очите му огледаха редицата лазерни дискове. „Казабланка“, „Последно танго в Париж“, „По острието на бръснача“… Пресегна се и отмести дисковете. Пръстите му напипаха някаква издутина на дъното и я натиснаха. От плота изскочи тайно чекмедже, почти догоре запълнено с папки. Извлечения от платени данъци, квитанции и разписки, документация за инвестиции. Внимателният им прочит не доказа нищо друго, освен факта, че Махур е доста по-богат, отколкото беше допускал. Погледът му попадна на етикет, върху който пишеше „Телефонни сметки“. Точно това му трябваше.

Разгърна папката. Къщата имаше три телефонни поста. В това нямаше нищо чудно, предвид професията на собственика. После видя квитанция за мобифон, номерът съвпадаше с този, който беше получил от Махур. На листчето беше отбелязано, че сметката е платена с чек, имаше номер и дата. Същото важеше и за сметките от предишните месеци. Всички чекове носеха едно и също име: Марселус Рохас Диего Махур…

В машината имаше зъл дух. В едно отношение Антонио беше абсолютно прав: всеки го лъже… Дори компютрите. Те, естествено, са безстрастни, но се програмират от хора. А това, което съдържат програмите, може да се променя…

Кроукър усети как главата му се върти. Според документите, които откри, сметките за мобифона на Махур изобщо не се плащаха от Бени — както твърдеше компютърът на „Садърн Бел“… Това означаваше, че той не го беше излъгал, като му каза, че не познава мургавия адвокат. Означаваше и друго: всички останали сведения за Бени Милагрос в паметта на този компютър са съмнителни. Но ако Антонио и Хектор по някакъв начин са успели да захранят машината с фалшиви данни относно връзките на този човек със СОБК, какви са плановете му за тази нощ, каква е целта на тайнственото му плаване точно по времето, когато в Маями ще се появи Хуан Гарсия Барбачена? Защо иска да го осъществи именно на борда на „Капитан Сумо“, след като не е Серо и няма нищо общо с тайната операция в Мексико?

Наближаваше десет вечерта, когато Кроукър спря пред къщата на Естрела Лайес в Ел Портал. През спуснатата завеса на прозореца се виждаха синкави отблясъци: Пабло Лайес гледаше любимия си канал ЕСПН.

Къщата на Соня в съседство беше тъмна и пуста. Той спря за миг до жасминовия храст, чиито разкошни бели цветове излъчваха упойващ аромат. От мястото си виждаше част от уличката и клоните на старото лимоново дърво, което хвърляше дебела сянка пред къщата. Заслуша се в шепота на палмите над главата си, в един миг му се стори, че чува гласа на Соня. Мъчително му се прииска да чуе смеха й, да види блясъка на красивите й очи под светлината на свещите… Прииска му се и друго: да накаже хората, които й бяха отнели свещеното право на живот. Те несъмнено са същите, които осакатиха и Рейчъл. Даваше си сметка, че скоро ще се изправи срещу Антонио и Хектор за последен път. Усещаше го като болка в костите. Половинчати действия нямаше да има, примирие — също. Тази окончателна среща щеше завърши с кръвопролитие и смърт…

Бурните чувства го накараха да се раздвижи. Светлината на уличния стълб хвърляше отблясъците си върху замрежената входна врата на семейство Лайес. „Завръщането у дома не бива да носи толкова болка и страдания“ — каза си той.

Входната врата на къщата беше широко отворена, вероятно за да улавя хладните пориви на ветреца, който раздвижваше листата на палмите. Шумът, който долиташе отвътре, поглъщаше жуженето на нощните насекоми. Според възбудения глас на диктора на терена излизаше прославеният футболен тим на Аржентина. По излъсканите дъски на верандата пробяга тесен синкав лъч, ярък като отблясък на електрожен.

Върху предпазната мрежа на вратата беше кацнала огромна нощна пеперуда. На слабата лунна светлина крилете й изглеждаха покрити с фина пудра — от онази, която употребяваха жените. Тялото на насекомото беше абсолютно неподвижно, сякаш увиснало направо от лунните лъчи. Сянката на Кроукър попадна върху него, то се раздвижи, приемайки формата на две залепени сърца. В следващия миг пеперудата я нямаше… Той бутна замрежената врата и влезе.