Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Тези дни се поразрових тук-там — рече Кроукър. — Говори ли ти нещо името „Хуего Холдингс“?

— Разбира се. Известно време водех документацията на тази компания. Тя е една от фирмите фантоми на Антонио и Хектор.

Значи подозренията му бяха верни. Близнаците Бонита са собственици на „Боунярд“ — клуба на Линкълн Роуд, където Рейчъл беше припаднала от свръхдоза наркотици. Ето я връзката между тях и Рейчъл. Но какво доказва тя? Защо беше припаднала точно в онзи момент? Какво й бяха сторили?

— Добре. Вече зная, че си предал близнаците. Сега ми кажи как се забърка във всичко това.

Раменете на адвоката се свиха, скъпите дрехи увиснаха като на закачалка. Сякаш изведнъж беше отслабнал с няколко килограма.

— Идеята не беше моя… — Пурата кацна на каменната стена и остана да дими там като дремещ вулкан. — Антонио Бонита ме потърси, беше преди около година, може би малко повече… Вече работеше за вашето правителство. Доказа ми го с документи. Федералните власти знаеха всичко за моята дейност — кого представлявам, какви сделки съм правил, точното количество на прехвърлените контрабандно наркотици… Бяха ме стиснали за гърлото.

— И те превербуваха, така ли?

— Да. Продължих да практикувам както преди, така ми беше заповядано. Антонио каза, че ще се обажда от време на време. Ролята ми беше разяснена до последния детайл, от мен се искаше само едно — да следвам стриктно сценария…

— И ти го вършеше до момента, в който зърна Рейчъл в лапите на Стански…

— Точно така, senor… — Очите му замислено проследиха дима от пурата, който бавно се разтваряше в нощния въздух. — Сутринта ви казах, че животът е хазарт. Аз предадох братята Бонита, като ви позволих да разберете, че именно те разрушиха здравето на племенницата ви, използвайки я като оръжие, с което да ви принудят да ликвидирате Барбачена… Заложих на вас с надеждата, че ще успеете да спрете тези чудовища.

Жаждата за възмездие едва ли бе единствената причина. Кроукър често беше срещал изражението, което се беше запечатала върху лицето на Махур, отлично знаеше какво означава то.

— Слушай ме внимателно, Махур — процеди. — Няма да убия близнаците нито за теб, нито за когото и да било!

— Зная това, сър. Но подозирам, че скоро няма да имате друг избор… — Ръката му се протегна към пурата: — Не храня никакви илюзии. Давам си сметка, че тази игра е смъртоносна, а сегашният ни разговор вече ме излага на голяма опасност. Бонита знаеха, че ще се появите в „Голд Коуст“, и взеха съответните мерки. Quizas ellos se le ponermos la mosca detras de la oreja… Мисля, че вече подозират и мен…

Стойката му се промени, нещо в нея започна да напомня за онзи наперен адвокат, който познаваше.

— Това обаче няма значение. Тази вечер аз официално ги отхвърлих като партньори. И се чувствам много добре. Muy bueno…

Кроукър се заслуша в монотонния тътен на прибоя. В него се долавяше частица от огромната и всемогъща сила на живота, който винаги побеждава смъртта. В момент като този изпитваше остра нужда от тази сила, от подкрепата й… Стана му ясно, че Бени Милагрос не е свързан със СОБК, а името му е замесено благодарение инсинуациите на братята Бонита. Но всичко това трябваше да бъде подкрепено от неоспорими факти. Не забравяше сметките за мобифона на Махур, които се плащаха от Бени. Каза си, че трябва да провери дали близнаците не са бръкнали и в компютъра на телефонната компания „Садърн Бел“…

— Братята са организатори на мрежата за нелегално набиране на органи, но не са сами — промълви Махур. — Работата е много по-дебела, в нея е замесено и правителството на САЩ… Не мога да кажа точно по какъв начин, но ясно личи, че хора от върховете във Вашингтон са сключили някакво налудничаво споразумение с тези убийци. Никой не протяга ръка да погали бясно куче, без да има достатъчно основание за това…

— Но ти никога не си виждал федералния агент, който е сключил сделката с Бонита. Онзи, който прави сметката…

— Не, срещах се само с Антонио. — Адвокатът вдигна пурата си от камъка: — Сега трябва да вървя… Ще се видим в полунощ.

— Не знаеш къде ще бъда аз…

— Но зная къде ще бъде мишената — усмихна се той. — И двамата сме чели указанията. Готов съм да се обзаложа, че сме стигнали до едни и същи заключения. Вие дори няма да се опитате да проникнете в онези две крепости, нали? А при наличието на такава охрана, покушение на закрито е просто изключено…

— Откъде знаеш?

— Пресмятам шансовете, сър. Дълбоко в сърцето си, аз съм един комарджия… — Замълча за миг, очаквайки реакция от страна на Кроукър, после тихо добави: — Вече сте били в ресторанта, нали?