Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър кимна, от устата му се изтръгна лека въздишка:

— Не искам да ме разбираш погрешно, Махур… Но аз наистина нямам нужда от помощта ти. Прекалено опасно е и за двама ни. Сам каза, че братята са невероятно прозорливи…

Адвокатът мрачно се ухили, ръката му положи алуминиевото куфарче на вълнолома:

— Това е нещо, което съм длъжен да сторя, senor. Ако щете, дори само за успокоение на душата си…

Кроукър взе инструментите, които се използват от професионалните убийци.

— Има една сграда на Уошингтън Авеню — промърмори и продиктува адреса на Махур. — Точно срещу „Ан Чай“… Двуетажна, до покрива се стига по аварийна стълба отзад. Оттам входът на ресторанта се вижда много добре, ъгълът за стрелба е отличен…

— Добър избор. Но някой трябва да ви пази гърба в момента на изстрела. Освен това трябва да бъде освидетелствана и смъртта на Барбачена, нали? Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо Рейчъл ще получи и бъбрека си…

— Благодаря, Махур.

— De nada. Когато Рейчъл оздравее, разкажете й нещичко за мен. Това ще ми бъде напълно достатъчно…

— Сам ще го сториш. Ще те заведа при нея в „Джаксън Мемориъл“ веднага след като приключим работата…

Адвокатът церемониално се поклони:

— За мен ще бъде удоволствие, сър.

Започна да се обръща, Кроукър му хвърли любопитен поглед.

— Махур…

— Да, senor?

— Има и друга причина да дойдеш въоръжен довечера, нали?

Адвокатът всмукна от пурата си и замълча.

— Имам предвид Хектор и Антонио — подхвърли Кроукър. — В момента, в който куршумът ми улучи целта, аз ставам бреме за тях. А Хектор страшно много иска да притежава това… — Биомеханичната протеза бавно се повдигна. — Не зная какво иска Антонио, но усещам, че нещо у мен го привлича…

— Това няма значение, сър — махна с ръка Махур. — При всички случаи те ще ви убият. Нямат друг избор, тъй като знаете прекалено много и ще бъдете опасен за тях…

— Това ми е ясно. — Огледа се и установи, че отдавна са сами край басейна: — И още нещо…

— Казах ви всичко, което зная…

— Не съвсем. Не спомена нищо за отношенията си с Естрела Лайес… — Ударът беше нанесен почти на тъмно: — Ризите в къщата на Трей Мерли бяха в опаковка от химическото чистене „Джиф Тайм“ — там, където работи Естрела…

— Значи и това сте забелязали — въздъхна адвокатът. — Признавам, че не очаквах да стигнете чак дотам. С Естрела сме израснали заедно, тя ми беше като по-голяма сестра… После моите интереси се насочиха към бизнеса, а нейното внимание бе ангажирано от проблемите на вселената, която ни заобикаля…

— Имаш предвид Хета-И, нали?

Той кимна.

— Трябваше да скрия някъде папките, които задигнах от Стански, и тя предложи услугите си…

— Запознах се с нея — рече Кроукър. — Останах с чувството, че близнаците Бонита я плашат…

— Ужасяват е по-точната дума — поправи го Махур, а в очите му се появи дълбока загриженост. — Тя е виждала на живо жестоките им ритуали над хора… От нея тръгна суеверието, че тези изверги не са раждани от майка… Били подхвърлени на прага на една умираща жена. Дори като невръстни деца били способни на отвратителни неща… Изяли детето на въпросната жена, а тя се опитала да ги убие… Те обаче се вкопчили в нея, ревящи от глад… Алчно сучели млякото й и постепенно я излекували… Получила се някаква странна симбиоза: тя ги кърми, те я лекуват… Скоро тя забравила собственото си дете и ги приела като свои…

— Нима наистина вярваш в подобни глупости? — не можа да сдържи усмивката си Кроукър. — Светът е пълен с истории за демони и вампири, но това са си само истории…

— Предпочитам да не давам мнение по този въпрос, сър. Моята специалност е законът… — На устните му се появи тъжна усмивка: — Законът и начините, по които той може да бъде заобиколен…

— Близнаците са усвоили уменията на Хумаита Милагрос — подхвърли Лю. — А след това започват да ги прилагат за изпълнение на пъклените си планове…

— Така се говори… Но на езика гуарани легенда и история се обозначават с една и съща дума… — Очите на адвоката се сведоха към алуминиевото куфарче: — Мога да ви кажа само едно: Естрела Лайес съвсем не е необразована жена…

В къщата на остров Хибискъс нямаше никаква промяна. Очевидно Махур не беше идвал тук. Кроукър се вмъкна вътре през вратата на верандата с предпазна мрежа и започна бърз оглед. Безупречно подредената маса за хранене приличаше на декор, който очаква актьорите.

Имаше и килер, но след двадесет минути внимателно претърсване се убеди, че вътре няма нищо, което би го насочило към истинския собственик. Прехвърли се в спалнята. Ризите лежаха на леглото — там, където ги беше оставил. Телевизионният приемник и видеоапаратурата все така стърчаха от лакирания си шкаф.