Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Какъв гроб, сър?

— На Тереза Маркеса Барбачена. Почтеният вдовец избягва да идва в Щатите, защо тогава е погребал жена си в Южна Флорида?

— Значи е вярно това, което се говори за вас — бавно поклати глава Махур. — Наистина сте добър детектив… Гробът не е на Тереза. И той беше постановка, както линкълна и всичко останало… Умишлено ви насочвах към Трей Мерли и неговия дом. Там, където в крайна сметка ви чакаха медицинските картони на Соня, Вонда и вашата племенница…

— Но защо? Нали работиш за Бонита?

Махур се взря в бистрите дълбини на мартинито си, после го глътна наведнъж и хвърли някаква банкнота на барплота.

— Да излезем навън — рече. — Тук става задушно.

Прекосиха фоайето, изкачиха мраморните стъпала и бутнаха широка, изцяло остъклена врата. Нощният въздух лепнеше от влага. Между листата на палмите край басейна блещукаха дискретни светлини. Две деца се пръскаха в плитката част на облицования с керамични плочки правоъгълник, млада жена по бански ги държеше под око. Наоколо не се виждаха други хора.

Продължиха нататък, скоро всички странични шумове потънаха в ритмичния тътен на прибоя.

С плоското алуминиево куфарче в ръце Махур приличаше на пътуващ търговец. Изпреварил Кроукър с една-две крачки, той стигна до стената на вълнолома и пусна куфарчето в краката си.

— Чуйте ме, senor… Yo hablo con el corazon en la mano… С ръка на сърцето, както се казва… Човек се ражда на този свят, възмъжава, избира си професия, прави кариера… Добра или лоша, това е без значение… После среща жената на живота си, влюбва се в нея, създава семейство. С други думи, следва един предначертан път… Това е животът… — Извади дълга пура: — След което настъпва момент, в който всичко се променя… — Пурата напусна опаковката си, щракна запалка. — Този момент е колкото неочакван, толкова и необясним… Просто виждате едно лице, една фигура и изведнъж в душата ви се отваря невидима врата. Тя през цялото време си е била там, но вие изобщо не сте подозирали за нея… Това лице ви отвежда на друго място, в друг живот, senor… Предишният избледнява и изчезва като фотография, която сте хвърлили в огъня… Започва нов, тайнствен и магически…

Кроукър си спомни как този човек беше захвърлил брачната си халка сред вълните на Саут Бийч. — Това се случи с мен, когато зърнах Рейчъл, senor — глухо продължи адвокатът. — Видях я в ръцете на онази свиня Стански и сърцето ми спря… — Обърна се и се вгледа в лицето на Кроукър. — Escuchame, senor… Не говоря за страст. Тя е повърхностно и моментно чувство, което се разпръсква като дим при първия полъх на вятъра. Имам предвид нещо съвсем друго — могъщо, вечно, необратимо. Сякаш изведнъж открих себе си. Гледах я в ръцете на Стански и разбрах колко самотно може да бъде едно човешко същество. Едновременно с това познах себе си в нея. Дадох си сметка колко съм самотен в своя брак. На другата сутрин се събудих и погледнах съпругата си… Видях една жена от известено семейство и богат род, към която не изпитвах абсолютно нищо. Бях се оженил за нея, за да доставя удоволствие на баща си. После се появи Рейчъл. Беше като огледало, в което виждах оголената си душа. И разбрах, че трябва да направя всичко възможно, за да я спася… В известно отношение това беше първата стъпка към собственото ми спасение… Comprende?

Кроукър кимна. Наистина го разбираше. И той беше изпитал подобно чувство, след като прочете дневника на Рейчъл. Острата нужда да направи нещо за спасяването на това нещастно момиче. От мъже като покойните Доналд Дюк и Роналд Стански, от всички останали, които щяха да ги последват…

— И реши да играеш двойна игра, така ли? — присви очи. — Да предадеш близнаците, но едновременно с това да изпълняваш заповедите им…

Махур кимна.

— В деня, в който зърнах Рейчъл в лапите на Стански, аз разбрах, че трябва да направя нещо срещу пъклените замисли на братята Бонита. Но какво? Те са изключително проницателни, имаше голяма опасност да разгадаят моите намерения… — Очите му се насочиха към децата, които излизаха от басейна. — Те използваха Рейчъл, за да се докопат до вас. Искаха смъртта на Барбачена. Едновременно с това се нуждаеха от непоклатимо алиби. Спряха се на вас като човек с опит… Като човек, който няма да пропее, ако го пипнат…

— А как се докопаха до Рейчъл?

— Не зная, senor. Наистина не зная… — Раменете му леко се повдигнаха: — Но нещата не могат да се променят, тя продължава да се нуждае от този бъбрек…

Физиономията му беше толкова нещастна, че нямаше как да не му повярва.