Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Ти си забележителен човек, Джени — прошепна той и устните му леко докоснаха нейните. — Съжалявам, че те забърках във всичко това!

Тя го хвана за врата и го придърпа към себе си. Устните й се впиха в неговите, езикът й започна луд танц в устата му. Той здраво я притисна към себе си. Нуждаеше се от невероятната й душевна сила. Зави му се свят. Тази жена не плачеше, не проявяваше слабост. Господи…

— Грижи се за Рейчъл — дрезгаво прошепна той и й подаде слушалката. — През следващите дванадесет часа тя ще има нужда от нещо, което само ти си в състояние да й предложиш…

Джени гледаше слушалката така, сякаш бе отровен паяк.

— Хайде, дръж — промълви той и уви пръстите й около лъскавия бакелит. — Позвъни там, където трябва!

Очите й потънаха дълбоко в неговите.

— Няма да ти кажа сбогом! — прошепна. — Дори няма и да си го помисля!

Той се обърна и изчезна по начина, до който беше прибягнал Антонио: бързо и безшумно, скривайки се зад ъгъла на болничния коридор.

Джени гледаше след него така, сякаш искаше да го върне със силата на погледа си. Преброи наум до шейсет, после набра 911…

Ако имаше избор, Кроукър едва ли би си позволил да използва тъндърбърда. Но нямаше. Още повече, че колата в никакъв случай не биваше да остане на болничния паркинг. Реши да рискува и се настани зад волана. Пътуването до международното летище на Маями буквално му скъса нервите. В момента, в който зърнеше патрулна кола, бързаше да отбие в някоя от страничните улички. Тези маневри го отведоха в квартали, които обикновените жители на Маями отбягваха, но в тях имаше и нещо добро: ченгетата също не обичаха да се мотаят там…

Най-сетне се добра до летището и побърза да вкара белязания тъндърбърд в дългосрочния паркинг. Тръгна към залата за вътрешни линии и измъкна мобифона си.

— Ало — обади се отегчен мъжки глас.

— Здрасти, Феликс.

— Лю, какво искаш, по дяволите?

Феликс Пинкуотър беше инспектор в Централната данъчна служба на Флорида, двамата бяха работили заедно по няколко операции на СОБК.

— Една услуга.

Между основните дейности на ЦДС фигурираше и събирането на корпоративните такси.

— Хайде да я отложим за утре сутринта — рече Пинкуотър. — Вече закъснявам за тенис…

— Нямам време, Феликс.

— Добре, казвай — въздъхна онзи.

— Става въпрос за един клуб на Линкълн Авеню в Саут Бийч. Името му е „Боунярд“. Искам справка за собствениците.

— Браво, бе! Нещо друго да ти се е приискало?

— Главната мъжка роля във филм с Джоди Фостър. Но това не е чак толкова спешно…

— Задръж така — изръмжа в ухото му Феликс. — Трябва да задействам старата бричка… Нали знаеш, че по това време на деня шибаният компютър реагира като склерозирало старче…

Кроукър се спря близо до входа на терминала. Тълпи от забързани пътници напираха навътре, други бавно се точеха навън…

— Ей го на — промърмори в ухото му Феликс. Клуб „Боунярд“ е собственост на корпорацията „Лос Мирлос Енкантадос“…

„Пойните косове“! Усети как пулсът му се ускорява. Трей Мерли!

— Тази корпорация е филиал на една друга — продължаваше Феликс. — „Минерал Импортс ООД“…

— Кой е собственик на „Минерал Импортс“?

— „Хуего Холдингс“, регистрирана на Бахамските острови. Мирише ми на обикновена пощенска кутия, но с тези офшорни фирми човек никога не е сигурен… — В гласа му се промъкна раздразнение. И той като всички бюрократи обичаше да работи с точни цифри и факти…

Кръвта на Кроукър кипна. На испански „хуего“ означава игра, а близнаците Бонита много си падат по игрите…

— Хайде, върви да играеш тенис, Феликс — рече. — Много съм ти задължен.

Влезе в терминала и бавно тръгна покрай дългата редица гишета. Пред светещия надпис на „Делта“ стоеше младеж с дънково яке и маратонки.

— Съжалявам, но за полета в 6.10 за Лос Анжелис всичко е продадено — обясняваше му момиче зад гишето. — Той е последен за днес, нямаме списък на чакащите…

— Не можем ли да измислим нещо? — попита момчето и намести торбата на рамото си. — Трябва да се прибера у дома, утре сестра ми се жени…

— Опитайте с друга авиокомпания.

— Имам студентски билет от „Делта“ — поклати глава младежът. — И нямам пари за доплащане.

— Съжалявам — съчувствено го погледна служителката. — Нищо не мога да направя.

Младежът поклати глава и се отдалечи. Кроукър побърза да заеме мястото му, момичето го посрещна с енергична усмивка:

— Слушам ви, сър.