— Знам — кимна тя. — Господ най-сетне чу молитвите ми. Лю, аз позвъних на доктор Стански и му казах къде сме… Нали точно това искаше ти? А виж какво стана… — Обърна очи към инвалидната количка, в която изстиваше тялото на доктора.
— Не мисли за това — успокоително я докосна. — Стански беше един корумпиран тип, който дълго време е причинявал болка на Рейчи… — Настани я на стола до леглото и добави: — Стой при детето, моли се на Бога, ако това ти носи успокоение… Обещавам ти, че утре Рейчи ще си получи бъбрека.
Стисна ръката й и се върна в коридора. Тъкмо навреме, за да види как Джени затваря вратата на една от незаетите стаи.
— Скрих Стански — обясни тя. — Нека нещата останат така, поне засега… Достатъчно е, че изплаши сестра ти до смърт.
Насочи се към телефона на стената и вдигна слушалката.
— Какво правиш? — извика Кроукър и бързо се озова до нея.
— Викам ченгетата, какво друго — прошепна тя, прикривайки мембраната с длан. — След всичко това е ясно, че болничната охрана не може да се справи…
Той се пресегна и натисна вилката.
— Слушай ме внимателно, Джени! Появиха се някои непредвидени усложнения. Хората, които се занимават с нелегално събиране на органи, са ме поставили на мушката. Опитват се да ми лепнат едно убийство и в момента полицията ме издирва…
— Исусе! — простена тя, този път наистина изплашена. — Но аз нямам избор, Лю! Тук има мъртвец и трябва да позвъня в полицията!
— Не те спирам — отвърна, измъкна слушалката от ръцете й и я постави върху вилката. — Но в момента положението ми е сложно, не съм наясно с много неща. Антонио уби Стански, за да му затвори устата. Но защо го е домъкнал тук? Защо прибягва до заплахи срещу теб?
— Нали го чу? Прави се на мъж… — Джени замислено поклати глава: — Господи, колко такива като него съм срещала!
— Отчасти това е така — кимна Кроукър. — Демонстрация на сила, която, честно казано, действително ме впечатли… Но не мисля, че си срещала човек, който да прилича на Антонио Бонита! — Взря се в лицето й, опитвайки се да установи колко е обезпокоена: — В това отношение той не лъжеше, Джени… Наистина искаше да прецени степента на моята твърдост.
Джени за миг затвори очи. А когато отново ги отвори, в тях имаше тревога, но не и сълзи.
— В момента, в който се свържеш с полицията, аз трябва да съм далеч оттук — продължи той. — Броени минути след като им съобщиш за станалото, тук ще гъмжи от ченгета. Те няма да те оставят на мира, а това означава, че аз ще изгубя всякаква връзка с теб…
— О, Лю! — облегна се на гърдите му тя. — Едва сега разбирам какво изпитват хората, на които съобщавам лоша новина за техен близък… Имам чувството, че се е случило нещо непоправимо! — Лицето й се вдигна към неговото: — Нима няма изход, Лю? Не мога да повярвам, че всичко това ще приключи със скръб и сълзи!
— Няма! — сграбчи я за раменете той. — Тези хора са ми възложили определена задача, която аз ще изпълня. Не мога да постъпя по друг начин, не мога да рискувам живота на Рейчъл!
— Но нали те разчитат именно на това?
Беше абсолютно права, разбира се. Какво значение имаше, че е успял да открие един мрачен заговор между директора на СОБК Сполдинг Гън, Бени Милагрос и Хуан Гарсия Барбачена? С какво ще се променят нещата, след като незначителна фигура като него е разгадала целта на този заговор — дестабилизацията на Мексико и завземането на властта от пионки на Барбачена и компания, които ще донесат несметни богатства на шепа вманиачени от алчност американци? Те ще продължават да го държат в ръцете си.
И той ще изпълни исканията им докрай, тъй като в противен случай Рейчъл ще изгуби живота си.
— По дяволите, Лю! — блеснаха очите на Джени. — Аз не съм от хората, които ще седнат и ще чакат развоя на събитията! Добре, ти сигурно не можеш да се измъкнеш от капана, в който са те натикали… Но не и аз! По неизвестен начин тези типове са се докопали до Рейчъл, направили са така, че тя да изпадне в пълна зависимост от доставката на проклетия бъбрек! Но ако разбера как е станало това, аз…
— Чрез Стански — прекъсна я Кроукър и мрачно поклати глава: — В това съм абсолютно сигурен. Но какво ще се промени, след като разбереш как са се докопали до Рейчъл? Тя продължава да се нуждае от бъбрек и аз трябва да платя цената, която ми искат!
— Исусе! — Силно удари с длан бялата стена. — Трябва да има нещо !…
— Е, като го откриеш, можеш да ме уведомиш…
— Недей! — повиши тон тя, безпогрешно доловила отчаянието в гласа му. — Да не си посмял да изгубиш надежда!
Читать дальше