Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Лю, там ли си още?

— Да.

— По-добре да не бъдеш… Искам да кажа, че трябва да си обираш крушите веднага! Изчезвай от района ми, защото телексът е категоричен: длъжен съм да направя всичко възможно за твоето залавяне!

— Хубаво — промърмори Кроукър. — Но какво да правя с тая мухоловка, дето се е лепнала за мен?

— Може би още не е получил заповедта — въздъхна Рок. — Я ми дай регистрационния му номер!

Той се надигна. Нямаше никакви проблеми с разчитането на обратни цифри и букви. Този навик му беше останал от службата в градската полиция на Ню Йорк…

— З-ГС-944 — продиктува в мембраната.

— Задръж така…

Слънцето се отразяваше в слънчевите очила с метални рамки на ченгето, походката му беше заплашителна, като на робот. Повечето ченгета обичат да се държат по този начин, но това не е само поза… Ходят така, защото никога не знаят кога някой шантав тип ще им тикне автомат под носа… А очите им виждат всичко. Нерядко просто се връщат в колите си с една-единствена благоразумна мисъл в главата: Я да не се захващам с тоя… Изглежда ми прекалено опасен. Младото ченге отзад не бързаше. Оглеждаше колата, обмисляше ситуацията. Точно както ги учеха в Полицейската академия…

Кроукър видя как ръката му докосва багажника на тъндърбърда. Вероятно мисли, че вътре лежи трупът на Вонда. Сърцето му затуптя по-бързо.

— Мисля, че времето ми изтече, Рок — промърмори в слушалката той. — Твоят човек явно ме засече…

Радиостанцията на патрулката изпищя, до ушите на Кроукър долетя думата „спешно!“ Ченгето спря и извърна глава, очевидно обзето от колебание. После се наведе към спуснатото странично стъкло на тъндърбърда.

— Хей ти, остани на място! — заповяда, след което се обърна и тръгна към колата си.

— Хванах го по радиото! — обяви Сагуас. — Хайде, пали, какво чакаш!

— Благодаря, Рок, задължен съм ти — рече Кроукър.

— Така е, но за това ще говорим друг път. — Замълча за момент, после тихо добави: — Ще внимаваш, нали?

Лю хвърли последен поглед към ченгето, което говореше по радиостанцията, но не отделяше очи от тъндърбърда. После включи на скорост и натисна докрай педала на газта.

С усилие на волята си наложи да не гледа в огледалото и да насочи цялото си внимание към трафика. Намираше се в близост до болничния комплекс, повечето участници в движението бяха възрастни хора, които караха бавно…

Но не и той.

Зад гърба му се разнесе вой на сирена. Патрулната кола бързо го настигаше, включените й светлини паникьосаха идващите насреща коли. Той рязко завъртя волана, колата се наклони и свърна надясно в пресечката. Нов десен завой, придружен от пронизително свирене на гумите. Патрулката неотстъпно го следваше. Зърна тясна пролука между една червена тойота и някакъв хладилен камион пред себе си, профуча през нея, а после, използвайки камиона като прикритие, рязко зави наляво. След втори ляв завой изскочи обратно на Седмо Авеню. Не успя да се откъсне от преследвача си, но все пак получи няколко секунди аванс, достатъчни за изработване на план за измъкване.

Спря на червена светлина, очите му внимателно огледаха колите, които се бяха струпали оттатък кръстовището. Бяха неприятно много.

Погледна в огледалото точно в мига, в който патрулната кола се появи на платното с включена сирена и мигащи светлини. За изпълнението на плана ченгето трябваше да бъде непосредствено зад него и да разчита единствено на рефлекса си. Насочи вниманието си напред. Светофарът все още беше червен. Точно на това разчиташе. Дано не вземе да светне зелено…

Ето я патрулната кола. Светофарът даде зелено за колоната коли вляво от кръстовището, начело на която ръмжеше тежък камион. Младото ченге включи високоговорителя и заповяда на Кроукър да отбие, вдясно. Той обаче натисна газта и профуча на сантиметри от камиона. Човекът зад волана стреснато наду клаксона, задният калник на тъндърбърда поднесе от острия завой и това го спаси от удар в дебелата броня.

Патрулката нямаше този късмет. Заби се челно в огромното предно колело на камиона и се нагъна като хармоника. Главата на младото ченге политна напред, но миг преди фаталния удар потъна в светкавично издулата се предпазна възглавница…

Толкоз успя да види Кроукър. Секунди по-късно вече беше далеч от мястото на инцидента, кракът му отпусна газта. Дясната му ръка леко трепереше, а когато паркира пред болницата, забеляза и дълбоката драскотина върху волана, оставена от стоманените пръсти на протезата му…