Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Значи ще го пипнеш! — изръмжа. — Трябва само да улучим кръчмата, в която ще си хапне тревата!

Макар и груби, думите му бяха като фар в тъмна нощ. Те доказваха, че разсъжденията на Кроукър текат във вярната посока. Той се усмихна и изреди имената на вегетарианските ресторанти, които вече помнеше наизуст.

В усмивката на Раф се появи нещо хищно:

— Само един от списъка работи след полунощ. — „Ан Чай“. Азиатска храна, обзаведен е в стил „тропическа джунгла“. Много удобен за целта. Намира се в Саут Бийч, на пресечката между Девета улица и булевард „Уошингтън“…

— Значи Барбачена ще отиде там — кимна Кроукър. После рязко се обърна, облегна се на парапета и втренчи поглед в биомеханичната си ръка. „Препускам към полунощ — рече си. — Времето ми изтича, неизбежното ще се случи.“ Пръстите на здравата му ръка се увиха около металната китка.

Усети присъствието на Раф зад гърба си и миг по-късно чу тихия му глас:

— Винаги е така, compadre… Съмненията и страховете се пробуждат в решителния миг. Отстъпиш ли пред тях, смятай се за парализиран!

Видя какво прави Кроукър и млъкна. Пръстите на здравата ръка натискаха петте малки бутончета от вътрешната страна на протезата. Изчака три секунди, после започна отново, в друга последователност. Накрая рязко завъртя китката наляво, протезата се откачи.

— Преди години, още докато бях в Югоизточна Азия, познавах един старец… — някак унесено промърмори Лю. — Той показваше своите влечуги точно по този начин… Бяха змии от рядко срещан вид, наречен bungarus, може би от най-отровните. Старецът работеше с тях всеки ден, а аз неволно се питах дали си дава сметка, че едно грешно движение ще го превърне в труп… — Завъртя протезата с дланта нагоре и погледна спокойно присвитите пръсти: — В ръцете на стареца змиите изглеждаха съвсем безопасни, като тази ръка… — Слънцето се отрази в гладката матирана повърхност: — И страшно красиви. Имаха фантастична окраска. Но всеки, който реши да им се възхищава отблизо, би допуснал фатална грешка…

Красивото лице на Раф леко потъмня.

— Compadre, японските хирурзи положително са знаели какво може да върши ръката, която са ти монтирали… — промърмори.

Никой от двамата не поглеждаше към чуканчето на лявата му китка, облечено в яка от неръждаема стомана, във вътрешността на която имаше множество отвори за включване, микромотори, тънки кабели от фибростъкло. Тази гледка беше прекалено интимна, нещо като изложени на показ гениталии…

— Понякога се питам дали не се чувстваш някак… хм… как да кажа… някак гол, когато си без нея… — промърмори Раф.

— Мъничко — кимна той. — Толкова съм свикнал с нея, че я приемам като част от тялото си… — Отмести поглед встрани: — Нещата стават все по-конкретни. Видях Барбачена на снимка, той престана да бъде само едно име, извадено от някакво досие… А сега, след като двамата с теб обмислихме начините да се добера до него, аз вече зная къде точно мога да сторя това още в първите минути на престоя му… — Главата му се поклати с нещо като отвращение: — Това ми влияе зле, Раф… До този момент някак си успявах да се заблуждавам. Раздвоявах се, вероятно в опит за самосъхранение… Представях си, че човекът, който се прицелва през снайпера, няма да съм аз… Някой друг ще хване на мушката Хуан Гарсия Барбачена, някой друг ще натисне спусъка и ще му пръсне главата… Но сега тази представа започна да се пропуква. Сякаш пред очите ми се пръска огледало… И зад него съм аз, никой друг…

Остана загледан във водата, обсипана с ярки слънчеви зайчета.

— В полунощ моето око ще се присвие на прицела, моят пръст ще се увие около прецизния спусък на щайера. Той ще щракне благодарение на моето решение… И тогава ще чуя изстрела, ще усетя отката със слънчевия си сплит…

Стискаше протезата с цялата сила на пръстите си, кокалчетата им побеляха.

— Да, Барбачена ще умре! Рейчъл ще получи бъбрека си! А утре аз ще трябва да се събудя с мисълта за ужасната цена, която съм платил, поемайки ролята на господар на живота и смъртта!

— Няма начин да премахнеш болката, която те разкъсва в момента — призна с въздишка Раф. — Но целта оправдава средствата, compadre. Ти знаеш това. Знаеш и друго — този човек заслужава да умре. За това, което е извършил, за това, което предстои да извърши… Той е обладан от злото! — Пръстите му се впиха в рамото на Кроукър: — А когато племенницата ти оздравее, когато видиш усмивката на красивото й личице, терзанията ти ще се стопят като дим!