Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

От кабината се появи морякът, който ги беше обслужвал по време на храненето. В ръката си държеше мобифона на Кроукър.

— Търсят ви — подаде му апаратчето той.

— Лю? — Гласът на Джени Марш прозвуча с такава сила, че той неволно пристъпи към парапета.

— Здрасти, как си?

Вятърът му попречи да чуе отговора и той се прехвърли в кабината.

— Добре ли си? — разтревожено го попита Джени. — Още не съм забравила как прекъсна последния ни разговор…

— Нямаше друг начин — отвърна той и с изненада установи, че сърцето му се присвива от радост и нетърпение. — Обаждах се от неподходящо място, трябваше час по-скоро да изчезна… Но вече съм добре… — Беше абсолютно сам в главния салон. Огледа се и приседна на близкия диван: — Какво става с Рейчъл?

— Вече сме в „Джаксън Мемориъл“.

— Толкова бързо? — учуди се Кроукър.

— Използвах хеликоптер на „Бърза помощ“, друг начин нямаше. Рейчи нямаше да понесе пътуването с линейка. Какво искаш да кажеш с това „ Вече съм добре“?

„Тая жена нищо не пропуска“ — въздъхна той.

— Спънах се и паднах в един басейн, това е всичко — рече.

— Я не ме занасяй!

Той усети, че мислите й са свързани с видението, предизвикано от магическия камък, и побърза да смени темата.

— Стански?

— Държа го на тъмно, поне засега не може да направи нищо — отвърна Джени. — Дадох подробни инструкции на екипа си в „Роял Поинсиана“. Нищо няма да му кажат. Освен това той се появява най-рано в шест следобед…

Очите му проследиха силуета на един танкер, който бавно потъваше зад хоризонта. Нямаше смисъл да й обяснява, че със своите връзки Стански лесно ще открие Рейчъл. В момента го вълнуваха по-важни неща, времето трябва да бъде разчетено до минута.

— Мати?

— Сестра ти е добре. Казах й, че в нашата болница няма апаратурата, която е необходима на Рейчъл. Това я разтревожи, но успях да я успокоя. Обясних й, че в „Джаксън Мемориъл“ има отлични условия за операцията…

— Дано наистина си я успокоила — въздъхна Кроукър. — Иначе като нищо ще вземе да позвъни на Стански.

— Няма. Тя ми се довери, вече аз съм личният лекар на Рейчъл.

— Прекрасно!

— А сега ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш какво, по дяволите, става?

— Никакъв проблем. Ще поговорим като дойда. А дотогава се опитай да се справиш с проклетата инфекция!

— Вече го правя.

— Страхотна си! — Хвърли поглед на часовника си, който показваше три. — Ще бъде при теб някъде около пет. Дотогава никой да не влиза при Рейчъл, с изключение на Мати и теб!

— Естествено — отвърна тя, поколеба се за миг и каза: — Плашиш ме, Лю… Мисля още сега да повикам болничната охрана.

— Много разумно от твоя страна — отвърна й. — Стой спокойно, няма смисъл да се тревожиш.

— Нима имам причини за тревога?

Той пренебрегна иронията в гласа й и рече:

— Още нещо, Джени… През следващите два часа ще ти позвъня. Ще ти кажа само една дума: действай. Чуеш ли я, веднага накарай Мати да се обади на Стански и да му съобщи къде се намира Рейчъл.

— Да не си полудял?!

— Ще ти обясня всичко, като се видим. Направи го, моля те!

— Мисля, че ми дължиш доста обяснения, Лю!…

Зад илюминатора Раф даваше заповеди на екипажа си. Кроукър не можеше да види какво правят моряците, но яхтата започна да завива.

— Стански трябва да даде доказателства за теорията ми — каза той. — Надявам се, че като овладееш инфекцията, ти също ще помогнеш, но само той може да се самообвини. Искам да го пипна, но когато и където аз реша, разбираш ли?

— Да, добре. Това мога да го разбера. Аз също имам подобни подозрения. Ще ги споделя с теб, като се видим… — отвърна примирено.

— Много добре, Джени. Радвам се, че си край Рейчъл.

— Аз също… — Лека пауза, после: — Лю, ще се закълнеш ли, че си добре?

— Да, наистина съм добре. Получих една-две драскотини, нищо повече… Скоро ще се видим.

С помощта на херметични прегради покритата площ на яхтата беше разделена на няколко кабини. В дъното на главния салон имаше нещо като барплот, зад който блестеше компактна, но напълно оборудвана кухня. До нея имаше две врати. Едната водеше в кабината на собственика, а другата — в две помещения, които през деня можеха да бъдат използвани като кабинети, а през нощта — като спални за гости. Койките на екипажа бяха в самите понтони.

В салона влезе един от моряците с празен поднос в ръце. Преценил, че преградите са доста тънки, Кроукър предпочете да се прехвърли в капитанската рубка на Раф, откъдето набра номера на кабинета на доктор Роналд Стански в Западен Палм Бийч. Монотонен женски глас поясни, че днес докторът работи в клиниката си, после го попита желае ли да научи телефона там, Кроукър отвърна положително, прекъсна линията и веднага набра цифрите, които му бяха продиктувани.