Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— А как ще разберете кога точно е станало това?

— Бъдете спокоен. Ще разбера, нали за това ми плащат!

Стана и тръгна към колата си. Пясъкът скърцаше под обувките му. А Кроукър отново си помисли за портфейла от крокодилска кожа, после си представи сексуалните извращения, на които Стански е подлагал невръстната му племенница пред очите на адвоката…

Може действително да е юристът Марселус Рохас Диего Махур, но едновременно с това е и Трей Мерли — собственикът на агенцията за коли под наем „Голд Коуст“ в Маргейт…

— Когато резедавата лимузина изчезна, той се върна под сенника на „Нюз Кафе“ и си поръча чаша портокалов сок с изстискан вътре лимон, двойна порция бекон с яйца и доматен сос.

Хектор го беше нарекъл куриер. Какво ли искаше да каже с това? Какво е посланието, което носи, на кого трябва да го предаде? Стисна чашата с портокалов сок и се настана една свободна масичка. Болеше го цялото тяло, затова предпочете да насочи мислите си в друга посока. Отпи глътка и се остави на кипящия живот, който го обграждаше отвсякъде.

Докато уточняваше сделката с Махур, на Оушън Драйв беше настъпила видима промяна. В заведението се бяха появили истинските професионалисти — онези, които работят с камерите и озвучителната техника. Встрани спираха камионетки с прясна стока, разтоварвани от яки момчета по потници, отпред се снимаха туристи, които много държаха обективите им да попадне рекламният надпис на прочутата кръчма. Във въздуха се носеше ароматът на пресни зеленчуци, мъжка пот и парфюм. По тротоара тежко се клатеше едър териер от породата Джак Ръсел, верижката му държеше жена по бикини с ролкови кънки на краката. Денят беше в разгара си…

Мантата се плъзгаше в зелената вода спокойно и тържествено, като слънцепоклонник. Огромна и някак нереална, тя засмукваше планктон като някаква извънземна прахосмукачка. Гледана отгоре, беше абсолютно черна. Дългите перки бяха протегнати напред, опашката й се движеше с резки, камшични движения.

Облечени в леководолазни костюми, Кроукър и Раф Рубине я следваха отдалеч, описвайки широки кръгове. Издигаха се към повърхността и падаха надолу, сякаш се носеха на въздушни възглавници, но на практика бяха подети от същото течение, което носеше и рибата.

На испански manto означава покривало, точно на това приличаше и огромният звяр. Грубата му кожа бе обсипана със ситни златисти точици, леко потрепващи от движенията на могъщите плавници. Но когато Кроукър се спускаше по-надълбоко, можеше да види белия корем, ослепителен като лед, попаднал под лъчите на утринното слънце. Бени и Махур бяха точно като него, дълбоко скрити под черно manto…

Раф докосна рамото му, почука часовника си и посочи нагоре. Харпунът, закачен за китката му с помощта на къса найлонова връв, се разклати във водата като предупредителен пръст. Време бе да приключват. Кроукър кимна, раздвижи плавниците си и пое към повърхността.

Над главата им висеше огромната черна сянка на катамарана. Извърна се да погледне мантата за последен път, в сърцето му се появи копнеж да остане завинаги при нея, в безмълвния тайнствен свят, който лежеше под дебелите пластове чиста зеленикава вода. Да забрави грижите си, да се освободи от тежката отговорност, която го притискаше като оловна броня…

Главата му изскочи на повърхността, слънчевите зайчета по водата почти го заслепиха. Заплува с мощни тласъци към катамарана, следван от Раф. Там ги чакаше моряк, който ги освободи от бутилките кислород, коланите с тежести, плавниците и харпуните.

Качиха се на борда по въжена стълба, станала плъзгава от солта и водораслите. Беше много приятно да стъпват с боси крака по излъсканите и затоплени от слънцето дъски на палубата. Кроукър наистина се почувства освежен от гмуркането, както му беше обещал Раф.

Свалиха маските и неопреновите костюми и останаха по бански. Раф огледа моравите петна по тялото му и зацъка с език като квачка.

— Исусе, май наистина имаш нужда от продължителна ваканция! — промърмори и му хвърли една голяма мека хавлия.

— От това по-голяма ваканция здраве му кажи — отвърна той и закачливо го смушка в ребрата.

Лодката на Раф Рубине беше красив двайсетметров катамаран. Корпусът беше от фиброкарбон, лекият и изключително здрав материал, от който беше изработена и яхтата на Денис Конър, наскоро спечелила най-голямата регата в света „Копа Америка“. Беше едномачтова, кабината, или по-скоро къщата й, беше монтирана на алуминиеви греди между двата огромни понтона. Рубката за управление беше изработена от епоксидни материали, боядисана в бяло на златни ивици, като цялата лодка. Зад кабината беше опъната здрава найлонова мрежа, по която четиричленният екипаж можеше да преминава от единия понтон на другия. Витлата бяха скрити в специални легла зад понтоните, на около метър под водата. Бяха две, тъй като яхтата беше оборудвана с два бензинови мотора „Шеви“ от по 500 конски сили — такива обикновено можеха да се видят под капаците на състезателните коли. Раф ги ползваше при специални случаи — обикновено при пълно безветрие, или пък когато се налагаше да избяга от приближаващ се ураган. Двойното кормило даваше и още едно предимство — катамаранът беше изключително маневрен. С две думи, това беше плавателен съд, в който човек би е чувствал удобно дори ако се наложи да прекоси океана и да стигне чак в Нюпорт, Ирландия.