Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Под навеса в задната част имаше сгъваема масичка, застина с покривка на бели и сини квадратчета. Тя напомняше уюта на домашна кухня, единственото, което я отличаваше, бяха специалните странични джобове с оловни тежести срещу вятъра. Кроукър забеляза, че крачетата на масичката потъваха в специални отвори на палубата, така тя оставаше стабилна дори и при силно вълнение. Настаниха се на удобните платнени столове, на гърба на които бяха изрисувани златни котви, и се заловиха със закуската: пресни кралски скариди, салата „Цезар“ и топли чеснови хлебчета. В големия охладител до масичката имаше бутилки бира и шампанско, но той предпочете кутийка сода.

Известно време се храниха мълчаливо, после Кроукър вдигна глава:

— Вие с Бени кога сложихте край на общия си бизнес?

Въпросът беше деликатен и той не се изненада от отговора на Раф:

— Предпочитам да не говорим за Бени…

— За мен това е важно — настоя Кроукър.

Раф му хвърли продължителен поглед, устата му механично предъвкваше салатата.

— Детективът винаги си е детектив, а? — промърмори, после кимна: — Добре де, питай…

— Той се ядоса, че не искаш отново да се кандидатираш за кмет, така ли?

— Ядоса е меко казано, compadre — изръмжа Раф. — Направо побесня! Имаше големи планове, вероятно по тази причина предложи да финансира изцяло предизборната ми кампания… — Раменете му леко се повдигнаха: — Може би е мечтал да превърне Маями в спасителен рай за клиентите си, може би е имал нещо друго предвид, още по-голямо… Бени винаги си е падал по грандиозните проекти. За мен това беше без значение, тъй като веднага го отрязах. Нещата бяха ясни — край с политиката. Той очевидно не можа да преглътне решението ми…

— Има и още нещо — настоятелно го погледна Кроукър. — Ти сам ми каза, че не харесваш компанията на Бени…

— В общи линии това е вярно — отвърна той и въздъхна: — Работата е там, че Бени е използвач, compadre… Той става приятел само с хора, които могат да донесат полза на господин Бенито Милагрос. При това го върши с открита арогантност, напълно освободен от морални скрупули. Това негово качество неотразимо привлича жените… А и за мъжете е любопитно да контактуват с човек, който най-безцеремонно нарушава законите…

— Искам по-конкретни неща, Раф — бутна чинията си Кроукър. — Там, където отивам довечера, те ще ми бъдат жизненонеобходими.

— Тези приказки не ми харесват, compadre — промълви високият мъж и в поведението му се появи някакво скрито напрежение. — Означават ли те, че ще имаш нещо общо с Хуан Гарсия Барбачена?

— Да! — приведе се над масата той. — Тази вечер, точно в полунощ, аз ще сложа главата си под гилотината!

Столът на Раф стъпи на четирите си крака с рязък трясък.

— Точно в полунощ Барбачена пристига в Маями!

Дълго време останаха неподвижни, втренчили се един в друг. Океанът блестеше под ярките слънчеви лъчи. Над главите им плеснаха с криле двойка корморани, насочили се към брега. Кроукър от своя страна искаше да се отправи в обратна посока. Надолу, към зеленикавите дълбини, в царството на мантата… Искаше да забрави хората и градовете, да изтрие от съзнанието си това, което му предстои… Но Рейчъл не го пускаше. Беше здраво вързан за нея, по-скоро за мониторите около болничното й легло. Те не биваше да излъчват предупредителни сигнали, още по-малко да превърнат живота й в права линия…

— Ти обеща да ми помогнеш, Раф…

— Разчитай на мен. Ще направя всичко, което поискаш, compadre. Не ме е страх от нищо.

— Дори ако се окажеш замесен в заговор за убийството на Хуан Гарсия Барбачена?

— Барбачена е закоравял престъпник — тръсна глава Раф. — Без него светът ще бъде далеч по-добро място за живеене. Ще ти помогна, макар че това ще направи Бени един много щастлив hombre…

Настъпи тишина, Кроукър чуваше как кръвта тече във вените му. Ударите на сърцето му бяха почти болезнени. Яхтата леко се поклащаше на вълните.

Известно ли ти е, че Бени работи за американското правителство? — меко попита. — Той е резидент на Барбачена отговаря за изпълнението на една особено деликатна операция в Мексико.

— Не се изненадвам да чуя подобно нещо. Той се движи в компанията на крадци, compadre…

— Меко казано — кимна Кроукър. — Но тук възниква един друг въпрос: защо Бени желае смъртта на Барбачена, след като той работи за него?

— Я ела да се пораздвижим — предложи Рубине и стана.

Насочиха се към носа. Яхтата беше вдигнала котва веднага лед като се качиха на борда. Сега се плъзгаше по вятъра, успоредно на брега. Синьо-зелената повърхност на океана малко се вълнуваше, в далечината се виждаха платноходки и рибарски гемии.