Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— В този случай параноята изглежда напълно уместна — отбеляза Кроукър, докато прелистваше изписаните листове тънка хартия.

— Забележката ви е точна, сър — отвърна адвокатът и щракна капака на куфарчето си. — Това е една от причините да изберем именно вас да го целунете за сбогом… — Придърпа ръкавите на копринената риза под смокинга, златните ръкавели леко изщракаха. — Бодигардовете работят на четири смени по шест часа. Това им дава достатъчно време за почивка и те винаги са нащрек…

— А жената, която опитва храната му?

— Тя е тайландка. Когато обектът няма нужда от нея, просто се свива на кълбо край него и спи…

— Секс?

— Специалността й е друга — поклати глава той и насочи поглед към плажа, където красив златист лабрадор ловко се изви във въздуха и захапа пластмасовото фризби, хвърлено от господаря му.

Седнаха на една от близките пейки, обикновено заети от старци с бастуни, които зяпаха младите мацки по монокини мечтаеха поне за миг да бъдат отново на деветнадесет…

— При него бизнесът винаги е на първо място, но сексът е задължителен — продължи Махур. От тялото му се разнасяше миризма на текила и на някакви неизвестни цветя. — Има най-малко три момичета, нещо като харем. Няма определени предпочитания към нито едно от тях, често е в леглото с всичките…

— Щастливец — отбеляза Кроукър.

Адвокатът отметна глава, загледа се в лазурното небе и промълви:

— Не и днес.

Кроукър подхвърли:

— Виждам, че не отсяда, където отсядат повечето хора…

— Така е. Никога не прибягва до хотели. Собственик е на една сграда тук, в Маями Бийч, и на друга — в самия Маями. Водят се за складове… Но вътре са преустроени според вкуса му: разкошни спални и заседателни зали, оборудвани по последна дума на техниката. Супермодерни компютри, сателитни системи за връзка и всичко останало… Това му позволява пълен контрол и максимална сигурност, в същото време нищо не бие на очи.

— Доколкото виждам, вие сте успели да докопате и архитектурните планове — промърмори Кроукър и разтвори един от чертежите, които беше получил заедно с другите документи. — Актуални ли са?

— Абсолютно!

Той погледна към златистия лабрадор, който радостно се бореше с вълните.

— Остава само едно…

— Само кажете, сър — кимна Махур. — Ще ви доставя каквото поискате.

— Искам една далекобойна пушка, най-добре „Щайер“ с…

— Една секунда — вдигна ръка адвокатът, след това бръкна във вътрешния джоб на смокинга и измъкна портфейл, заедно с тънка златна писалка. Разтвори го, обърна една от визитките си откъм обратната страна и се приготви да записва.

Кроукър почти не обърна внимание на движенията му, тъй като погледът му беше привлечен от портфейла. Издължен и тънък, европейска изработка от фино обработена крокодилска кожа… На друга светлина положително би изглеждал черен, но под ярките слънчеви лъчи ясно се виждаше, че цветът му е тъмносин. Това беше портфейлът, който Рейчъл описваше в дневника си. Портфейлът, собственост на мъжа, който беше присъствал, на последния садомазохистичен сеанс между нея и доктор Роналд Стански… Махур е Трей Мерли!

— Продължавайте, senor — обади се адвокатът. — Готов съм…

Кроукър прочисти гърлото си и се върна в настоящето. В главата му цареше пълен хаос. „В каква конспирация се забърквам, Господи?…“ Направи върховно усилие да се концентрира.

— Искам пушка „Щайер ССГ“ с оптически мерник „Сварски“ и триножник „Харис“ — започна. — Прикладът да е увит със скоч, серийният номер да е заличен…

— Имате я. Амуниции?

— Една кутия е достатъчна.

— Друго?

— Бинокъл. Да бъде „Цайс“ 10:56, модел „Нощна кукумявка“… — Докато изреждаше исканията си с професионална компетентност, Кроукър мислеше за друго.

Махур кимна, пешовете на сакото му помръднаха от лекия ветрец:

— Ясно, senor. Оборудването ще ви доставя в осем и половина, трябва да дойдете на…

— Не — спря го той. — Аз ще определя мястото на срещата.

— Както желаете, сър.

— Барът на хотел „Ралей“.

— Много хубаво заведение — усмихна се адвокатът. — Поздравявам ви за избора. — После изражението на лицето му рязко се промени: — Искам да чуете и една забележка от моя страна, senor… Не приемайте приятелското ми отношение към вас като слабост. Зная какво сте опитали с Националния център за трансплантация на органи. Бъбрекът ще получите само след като изпълните своята част от сделката. А това означава, когато сърцето на обекта престане да бие! Нито миг по-рано, senor!