Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър се претърколи презглава и стъпи на дъното. Ръцете на близнака слепешком се протегнаха напред, но един добре примерен ритник в ребрата го прати обратно под повърхността на порозовялата вода. Постави надуваемото алигаторче между себе си и Хектор, после заплува към стълбичката. Обърна се точно навреме, за да види как тялото на Хектор се плъзга под водата с бързи и точни движения. Не обръщаше внимание на кръвта, която струеше от носа му, скалпелът се заби в алигаторчето със страшна сила. Кроукър остана с усещането, че устата му бе разкривена в жестока усмивка. Ръцете му натиснаха обезобразената играчка, въздухът излетя от нея със силно свистене.

Главата на Хектор изскочи на повърхността. Лицето му беше покрито с розови капчици.

— Escuchame, senor — извика той. — Даваш ми това, което винаги съм обичал! Направо обожавам такъв лов!…

— Не те ли боли счупеният нос, Хектор?

Онзи изплю кръв във водата.

— Ние боготворим болката, senor. Тя винаги е добре дошла, тъй като е солта и пиперът на нашия лов! — Скалпелът лежеше в разтворената му длан. — Когато усещаме болка, ние знаем , че сме живи!

Тръгна през басейна, на лицето му се появи хладна усмивка:

— Мислиш ли, че ще ми попречиш да ти отрежа ръката?

Кроукър вдигна магическия камък пред себе си:

— Хайде, направи го, Хектор. Веднага. Стига да можеш…

Близнакът спря на сантиметри от него, погледите им се срещнаха. Дясната му ръка изскочи над водата, размахвайки скалпела с бавни и някак лениви движения.

Кроукър насочи магическия камък напред, и той неволно отстъпи. Красивото му лице се разкриви от омраза.

— Ще запомня това! — просъска той и бавно започна да се отдалечава. — Сега се отърва, но скоро горчиво ще съжаляваш! — Стигна насрещната стена на басейна, изкачи стъпалата от тъмен гранит, прекоси верандата и изчезна.

Лю изпусна дълбока въздишка и се отпусна във водата. Стана му лошо от напрежението, устата му беше суха. Кръвта на Хектор бавно се разтваряше в бистрата вода.

Изпъшка и се измъкна от басейна, после се просна по гръб върху плочките. Отпусна глава на парапета и затвори очи. След всеки сблъсък с близнаците се чувстваше накрая на силите си. Какво щеше да стане при следващата им среща? Не искаше да търси отговор на този въпрос и затова насочи мислите си към Джени. След няколко минути на вълна почивка се надигна, взе две хавлии от поставката и се върна при колата си. Седна вътре едва след като подложи дебелите кърпи върху седалката. Обувките му жвакаха.

Извади мобифона и набра номера на Джени. Помоли се на Бога да не е в операционната.

— Ало?

Въздъхна с облекчение.

— Джени, обажда се Лю. Слушай, нямам много време, затова не ми задавай въпроси. Попаднаха ми доста интересни материали, които имат връзка със Стански.

— Казвай.

— Видях копие от медицинския картон на Рейчъл.

— Но как си…

— Няма значение. Той е знаел, че тя е с един бъбрек. През септември миналата година й е направил рентгенова снимка и е отбелязал това в картона. Освен това разполага с картоните на две жени, убити, за да бъдат използвани органите им…

Ясно чу как тя изхълца в слушалката.

— Но това не е достатъчно за…

— Знам. Важно е друго: Стански им е направил изследване за лимфоцитни антигени. Жертвите са млади и абсолютно здрави жени, които нямат причина да бъдат подлагани на подобни тестове. Освен ако…

— Освен ако органите им е трябвало да бъдат изследвани за съвместимост с организма на съответните пациенти — довърши приглушено Джени.

— Логично, нали? Представи си, че се занимаваш с подбор на органи. Какъв ще е основният ти проблем?

— Да намеря здрав донор.

— Нека предположим, че това вече е сторено…

Почти усети как тялото й потръпва.

— Тогава ми трябва време. Антигенната проба трябва да бъде вкарана в компютъра на Центъра за трансплантация. Едва след това мога да зная кой е подходящият пациент…

— Точно така. Ами ако разполагаш с тази информация преди убийството на жертвата?

— О, Лю! Кажи ми, че в момента не говорим точно за такава възможност!

— Страхувам се, че точно за това говорим. Нашият приятел доктор Стански е затънал дълбоко в мрежа за нелегално доставяне на органи. Той сравнява органите на своите пациенти с нуждите на неизвестния си господар… Всичко съвпада.

Настъпи мълчание, накъсвано от ускореното дишане на Джени.

— Лю — обади се след малко тя. — Стански има ли ЧЛА-изследване на Рейчъл?

— А 1:52, А 2:26, Б 1:30… — помнеше наизуст всичките осем показания на племенницата си.