Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Това е вярно — кимна Махур. — Разрухата започва отрано. От ексцесиите в живота страдат както тялото, така и психиката…

Лю усети, че адвокатът има предвид себе си, и леко поклати глава:

— Тялото трябва да има грижа за гравитацията и нищо повече. А що се отнася до психиката…

— Психиката страда от всяко хвърляне на заровете — довърши мисълта му той. — Животът е хазарт, сър. Един див и необуздан танц срещу шанса… Той никога не ни носи трайно удовлетворение.

Кроукър изпита подозрението, че животът за този човек се е ограничил върху едно: отношенията с тайнствения му клиент…

— Този танц ли ви лиши от сън през изминалата нощ? — попита.

— Никога не съм далеч от него — отвърна с въздишка Махур. — Станали сме като сиамски близнаци…

— А какво би станало, ако единият от вас изчезне или просто умре?

Адвокатът измъкна венчалната си халка от безименния пръст на лявата си ръка и замислено я завъртя между пръстите си.

— Когато човек направи първата крачка по пътя, той честото не си дава сметка къде води този път, senor… Според мен именно това неведение ни тласка напред… — Слънцето се отразяваше в гладката повърхност на халката. — Саможертвата е един от крайъгълните камъни в живота, сър… Тя винаги е различна — малка, голяма, а понякога огромна… Толкова огромна, че човек не осъзнава значението й… — Златата халка се изпречи в полезрението на Кроукър: — Този пръстен представлява девет години от живота ми, senor…

Живот, който, както сега си мисля, е бил измислен от някой друг… — Халката полетя във въздуха, блесна на слънцето изчезна сред пяната на зеленикавите вълни, които лижеха брега. — Ето го краят, сър… Един сън си отиде, на неговото сто се появи друг…

— Ще ви кажа нещо, Махур — изръмжа Кроукър. — Дяволски трудно е да пробудиш съчувствието на човек, когото си разпънал на кръст!

Адвокатът се разсмя с изненадващо тънък, почти женски смях.

— Съгласен съм. Освен че получавам киселини от шампанското, то ме прави и мъничко сантиментален. Аз ненавиждам сантименталните типове, а вие? — Между пръстите му се появи пура в алуминиева опаковка. Повъртя я известно време, после я тикна обратно в джобчето на смокинга. — В брътвежите ми има и нещо рационално… Видите ли, за разлика от вас аз усещам, че между нас се ражда някаква връзка…

— Ражда се, как не — мрачно кимна той. — Връзката между палач и жертва…

Махур отново се разсмя.

— Отчитайки факта, че не сте юрист, бих казал, че доста добре боравите с думите, senor… — Потърка мястото, на което допреди малко стоеше халката, и попита: — Но как да познаем кой е палачът и кой е жертвата?

Кроукър се спря, усетил, че току-що е чул нещо важно.

— Махур…

— Според мен времето прави всички ни глупаци, сър… — Тръсна глава, сякаш да прогони алкохолните пари от нея, и смени тон: — Да се залавяме за работа, senor… Обещанията трябва да бъдат спазени, а преди да мислим за сън, трябва да изпратим един неканен гост. — Тънката нишка, която ги свързваше допреди миг, бързо се скъса.

Ключалките на тънкото куфарче щракнаха, в ръцете на адвоката се появи плик от кафява хартия, към който с кламер бяха прикрепени няколко прегънати листа и чертежи.

Листовете бяха гъсто изписани на машина, а пликът съдържаше десетина снимки, надписани на гърба. Едрозърнести, но ясни, те явно бяха правени с телеобектив и друга шпионска техника.

— Това е всичко, което ви е необходимо, senor.

Кроукър се зае да изучава най-горната фотография. На нея беше запечатан един забележително младолик мъж с блестяща черна коса, обезоръжаваща усмивка и ястребов поглед. Не беше красив, но в случая това нямаше значение. Лицето му излъчваше сила и жизненост. Хуан Гарсия Барбачена.

— Обектът има слабост към екзотична храна с много подправки, двуколесни превозни средства и секс — съобщи Махур, благоразумно пропускайки да споменава имена. — За пребиваването му в тази страна е осигурена пълна охрана, която е под формата на конвой. Вози се в сив блиндиран ролс-ройс, пред него и зад него се движат по два мерцедеса с охраната. Тя се състои от девет човека, опитни професионалисти, които никога не се отделят от него. Четирима шофират мерцедесите, четирима дебнат с пушки, един е зад волана на ролса. Освен това има и една жена, чиято задача е да опитва храната му… — Почернелите от никотин зъби на Махур блеснаха като препечени филийки с масло: — Както виждате, пазят го като Юлий Цезар… За абсолютната власт, с която разполага, този човек заплаща с параноя.