Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Представи се на развален английски, в който изобилстваха испански думи. Както и предполагаше, доктор Стански нямаше понятие от този език, въпреки че голяма част от пациентите на клиниката му бяха от латиноамериканско потекло. Съобщи името си — Хуан Идалго, после се впусна в нарочно объркани обяснения за болка в долната част на корема. Докторът го разбра с цената на доста усилия и го покани на преглед. Идалго обясни, че в момента е на работа и може да бъде в клиниката най-рано след час. Стански обеща да го изчака.

Доволен, че Стански ще бъде принуден да остане в клиниката поне още два часа, Кроукър позвъни на Джени, продиктува й номера на клиниката и прекъсна разговора.

Тръгна към изхода, но в този момент яхтата рязко се наклони и той политна към преградата. Спаси се от падане само защото кръглият мокет под краката му не поддаде. Обзет от любопитство, коленичи и го повдигна от единия край. Оказа се, че е прикрепен към специални стикери, залепени за пода на каютата. Готвеше се да пусне мокета обратно, когато забеляза кръглия капак с дебело гумено уплътнение. В средата му имаше метална дръжка, ширината му беше достатъчна да мине през него възрастен мъж. Кроукър го погледа известно време, после пусна мокета.

Извади архитектурните планове от преустроените складове на Барбачена и се върна на палубата. Разстла ги на масичката, закрепвайки ги с помощта на тежките чаши.

— Този най-отгоре е на резиденцията в Маями — подхвърли към Раф той.

Високият мъж се наведе над масата, но бързо вдигна глава:

— Вероятно се шегуваш, нали? Това тук е истински форт Нокс, няма начин да се проникне вътре!

— Има — поклати глава Кроукър и заби пръст в средата на чертежа: — Това тук е електрозахранването, което минава през приземието и идва от улицата. Правено е допълнително, тъй като сградата е оборудвана с компютри, сателитна техника и Бог знае още какво… За тази цел са били прокопани нови кабелни траншеи, именно те ще ми осигурят достъпа…

— Не виждам никакви траншеи — възрази Раф. — Тук са отбелязани само камера за дълбоко замразяване и винарска изба…

— Я погледни по-добре…

Той се наведе над чертежа и проследи пръста му.

— Виждаш ли следите от изтрит надпис?

— Аха…

— Изтрити са три букви: ЕКФ.

— Електрокомпания на Флорида? — погледна го въпросително Раф.

— Точно така.

— Там имам приятели. Достатъчно е да вдигна телефона и да получа цялата необходима информация… — Но вместо да се насочи към кабината, Раф отмести широкия лист и се втренчи във втория чертеж — онзи, който отразяваше вътрешното разположение на склада в Маями Бийч. — Плановете си приличат — констатира. — Но и двете места са смъртоносни капани. Дори да проникнеш вътре, дори да докопаш Барбачена, без да те застрелят, пак няма начин да се измъкнеш жив… Навремето, тъкмо ме бяха избрали за кмет, изкарах един курс по борба с тероризма… Беше интересно, но още потръпвам от ужас…

— Сигурно са ти прочели нещичко за самоубийствените мисии — кимна Кроукър.

— Ако си решил нещо подобно, вероятно имаш известни шансове — призна Рубине и го стрелна с очи: — Може би точно на това разчита Бени…

— И на мен ми мина подобна мисъл.

— Значи трябва да обмислим алтернативен план — рече Раф, седна на капитанския си стол и изпука с пръсти. — По време на кметския си мандат буквално побърках хората от службите за сигурност. Защо ли? Защото постоянно бях навън. Изпитваха истински ужас от снайперисти, особено след убийството на ДФК 11 11 Джон Фицджералд Кенеди. — Б.пр. … Да не говорим за Кинг и Боби Кенеди… — Очите му се спряха на Кроукър: — Може би действително съм побърквал тези копелета, но към предупрежденията им се отнасях напълно сериозно… Просто защото си знаеха работата. — Почука по чертежите: — Това спокойно можеш да го забравиш. По този начин няма да се добереш до него. Шанс имаш само ако го спипаш навън…

— Великите умове имат сходен начин на мислене — одобрително го погледна Кроукър. — По едно стечение на обстоятелствата Барбачена е вегетарианец. Освен това изпитва адски глад след пътуване. Според информацията, с която разполагам, той иска да плюска в момента, в който слезе от самолета…

— В района има малко вегетариански ресторанти — промърмори навъсено Раф.

— А още по-малко са отворени след полунощ — добави Лю, докато правеше мислена справка със списъка, който беше получил от Махур.

Лицето на Раф се разкриви в зловеща усмивка.