Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

„Джаксън Мемориъл“ разполагаше с платен паркинг като скъп ресторант или нощен клуб. Но това беше едно разумно решение, особено ако се вземе предвид нейното местоположение в центъра на Маями. Кроукър погледна часовника си. Бяха изминали четиридесет и пет минути от момента, в който се беше обадил на Джени с кратката заповед „действай!“ Това означаваше, че Стански ще се появи всеки момент, ако вече не е тук…

Вдигна глава към тухлената кула на главната сграда, после изкачи стъпалата към хладното и почти празно фоайе. Взе асансьора до петнадесетия етаж и тръгна по широкия коридор. Отмина стаята на дежурните сестри и свърна зад ъгъла. Центърът за хемодиализа се намираше оттатък улицата, в Мемориалната кула „Джаксън“, но Джени беше решила да вкара Рейчъл направо в Западното крило, където бяха операционните за трансплантация.

Видя я в дъното на коридора, очевидно току-що напуснала стаята на Рейчъл. Тя сякаш усети приближаването му и се обърна. Леко се усмихна и поклати глава. Значи Стански все още не бе дошъл.

— Как е Рейчъл? — подвикна той. Коридорът беше пуст, от дежурната стая ги деляха почти сто метра, плюс един завой. Деляха ги вратите на две стаи и тоалетната. Джени беше избрала едно от най-тихите болнични крила.

— По-добре — отвърна тя.

— Значи наистина е бил Стански, а?

Лекарката кимна, разсеяна за миг от появата на висок санитар с бяла престилка, който изкара пациент в инвалидна количка от вратата помежду им.

— Предчувствието ти излезе вярно. Стански всеки ден е вкарвал вируси в системата на Рейчъл, нищо чудно, че момичето не можеше да се справи с тях…

— Тровил я, значи — промърмори Кроукър. — Но защо?

Санитарят извъртя количката към него, освободи с крак спирачката и тя се понесе към него.

— Защо не му зададеш този въпрос лично? — изръмжа той.

„Пациентът“ в количката беше превит на две, но Кроукър все пак го позна: действително беше Стански. Китките и глезените му бяха жестоко пристегнати с кабел към количката, костюмът му беше потъмнял от пот и кръв. Кроукър протегна протезата си и успя да сграбчи близката ръчка. Количката се вдигна на две колела и почти се преобърна. За секундите, през които се опитваше да я овладее, успя да се увери, че доктор Роналд Стански е безжизнен труп.

Очите му се насочиха към мъжа с бялата престилка. Той се беше изправил зад Джени, ръката му стискаше гърлото й.

— Смешно и лесно, нали, senor? Много ме бива да откривам слабите места у другите и това ми носи дълбока наслада…

Кроукър се взря в зеленикавите очи на Джени. В тях имаше тревога, но не и паника. Мъжът, който я държеше, беше Антонио, не Хектор, чийто нос би трябвало да е счупен…

— Преди известно време каза, че много хора ме лъжат — подхвърли Лю. — Стански беше един от тях, нали?

— О, има и по-големи лъжци от него — поклати глава близнакът. — Бъди сигурен в това…

Вдигна ръце с дланите напред:

— Антонио, дай да решаваме проблемите само двамата! Не е нужно да забъркваме странични хора!

— Човек не е самотен остров, senor — блеснаха кехлибарените очи насреща му. — Проблемите му винаги се решават на базата на лични контакти…

— Чрез манипулация, така ли?

— Английският ми не е така богат като твоя, senor — блеснаха зъбите на Антонио. — Perdoname…

— Стига глупости! — сряза го. — Казвай какво искаш!

— Madre de mentiras, имаш търпението на муха!

— Търпението ми се изчерпа благодарение на теб и Хектор! Хайде казвай, защото времето ти изтича. Охраната на болницата скоро ще бъде тук.

— Информацията ти е погрешна, senor — отново блеснаха зъбите му, а хватката му накара Джени да изхълца от болка. — Смешната охрана на тази болница отдавна е неутрализирана. Ние тримата ще бъдем сами, докато аз реша друго… Без да забравяме и племенницата ти в онази стая, разбира се…

— Я ми кажи защо уби Стански? — присви очи Кроукър. — Защото е знаел прекалено много за вашата дейност по нелегалното набиране на органи?

— Стански беше полезен, но времето му изтече. Може би вече си понаучил нещичко за малко особените му сексуални прегрешения…

— Виждам, че не си чак толкова зле с английския — язвително подхвърли той. Очите му не се откъсваха от лицето на Джени, сякаш искаше да я попита дали ще издържи в кризисна ситуация като тази.

— Думата „прегрешение“ произлиза от испанската pecado, която означава „малък грях“ — усмихна се Антонио, после от устата му се изтръгна пресилена въздишка на съжаление: — Но греховете на Стански станаха големи… Жалко, от него имахме немалка полза…