Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Хектор се разсмя, а крокодилът раззина челюстите си. В един кратък миг Кроукър изпита невероятното усещане, че смехът излита от устата на отвратителното влечуго.

— Май нищо не разбираш, а? Семейство Лайес не могат да ти помогнат, тъй като вече сме в друга фаза на играта… Сега ти си сам!

Той не го изчака да довърши. Протезата му улови увисналата от тавана жица, в същото време подметката му се стовари върху крокодила и челюстите шумно се захлопнаха. В следващата секунда жицата се уви около тях, пръстите му я стегнаха в апашки възел. Звярът се разтърси в напразен опит да се освободи.

Хектор нададе нечленоразделен рев и се втурна напред, но той вече го чакаше. Ръбът на протезата удари счупения нос на близнака, тялото му почти не се помръдна.

Онзи се строполи на пода като подкосен, от разтворената рана бликна ален фонтан. Кроукър го довърши с добре премерен ритник в долната част на ребрата, Хектор се просна в ъгъла — там, където допреди малко дебнеше крокодилът…

Сграбчи го за косата и го повлече към кухнята. В носа го удари тежката миризма на прегорял зеленчук и той отмести тигана от огъня. Пусна безжизненото тяло в средата на помещението и отвори хладилника. Разкопча колана на близнака, смъкна панталоните му и изсипа цяла формичка лед върху оголените му гениталии. Онзи нададе остър писък и се свести.

— Здрасти, приятелче — рече му, наведе се и заби коляно в слънчевия му сплит. После се извъртя към печката и започна да нагрява металния пръст на протезата си на газта. Очите му срещнаха кехлибарения поглед: — Преди време познавах един човек, викаха му Огнения… Работеше на различни места из града — Кони Айлънд, Ийст Вилидж, Четиридесет и втора улица. Там, където се събираха туристи и където ченгетата не го закачаха… Гълташе огън, опираше в ръката си горяща факла, а накрая се палеше. Все неща, които събират тълпи любопитни… — Премести поглед върху нажежения си показалец и започна замислено да го изследва: — Това според твоите стандарти си е чисто магьосничество, нали? — На устните му се появи мрачна усмивка: — Но аз знаех номерата му… Знаех как маже устата си със специална смес, как втрива в ръцете и тялото си едно особено мазило на основата на вазелина… Изобщо всичките мерки, които вземаше, за да не се опече жив. — Зачервеният нокът описа дъга над лицето на Хектор: — Магьосник, фокусник… Според мен това е въпрос на семантика…

Нажеженият нокът се спусна към близнака и спря така, че той да усети топлината му.

— Сега ще ти кажа какво искам да зная, Хектор… Истината за Роза, сестрата на Бени. Цялата истина за нейната смърт.

Кехлибарените очи се отместиха от нажежения до бяло нокът и спряха върху лицето на Кроукър. Лицето му беше окървавено, под очите вече се оформяха черни отоци.

— Какво си въобразяваш, moricone? — просъска той. — Че ще се разтреперя от страх и ще изплюя всичко, така ли?

— Нищо не си въобразявам, Хектор — отвърна му, извади магическия камък на Хумаита и го притисна в трапчинката на гърлото му.

— Ох! — простена той и устните му се разкривиха — грозен спазъм. — Ох!

— Хайде, започвай — меко промълви Кроукър. — Разкажи ми истината за Роза Милагрос.

В продължение на няколко секунди не се случи нищо. После кехлибарените очи помръкнаха и станаха прозрачни.

— Плюя на тази кучка! — просъска Хектор. — Дано се продъни в ада!

— Защо? Какво ти е сторила?

— Преди да се появи, ние с Антонио бяхме мокой.

— Какво е това „мокой“?

— Връзката между двама близнаци. Тя е особена, тя е свещена… А онази кучка Роза ни раздели, както хирургът разделя плода от утробата… — Лицето му се разкриви от злоба, тялото му започна да се гърчи с такава сила, че почти се изплъзна от коляното на Кроукър. — Това беше невъобразимо, това аз не можех да позволя!

„Значи Антонио наистина е обичал момичето“ — рече си с въздишка. Това разкритие беше толкова смайващо, че той просто не знаеше как да реагира.

— И ти я уби, така ли? — просъска той.

— Тя казваше, че го обича… Казваше още, че усеща вонята на корупция, която се излъчва от него, но може да го спаси… — Магическият камък изсмукваше спомените от съзнанието му както паяк изсмуква кръвта на жертвата си. Агонията му беше ужасна, той едва ли си даваше сметка за присъствието на Кроукър. — Тя го съблазни, тя го откъсна от мокой. Тя разби онова ние , което беше основа на живота ни, което ни подхранваше със сила… Аз мислех, че трябва да я убия, за да си върна мокой. Вярвах, че само по този начин нещата между нас ще бъдат както преди… — Главата му се разтърси, по пода покапаха ситни капчици кръв: — Оказа се, че това е една ужасна заблуда… Тя протягаше ръце от отвъдното и пропастта между Антонио и мен ставаше все по-дълбока. Той знаеше, че съм я убил. В момента, в който откри тялото й, имах чувството, че ще ме разкъса. Виждах го в очите му, усещах го в поведението му… Не го стори, тъй като никой близнак не може да го стори…