Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Какво си въобразяваш, че вършиш, Махур? — просъска. — След минута-две тук ще ври и кипи! Веднага я отведи някъде по-далеч!

— Почакай малко, Лю! — умолително го погледна тя.

— Защо си тук? — троснато я попита. — Точно сега ли трябваше да оставиш Рейчъл сама?

— Тя е в добри ръце, Лю… Лично съм подбрала екипа, който се грижи за нея!

— Но тя има нужда от теб !

Сам се изненада от остротата на гласа си. Сърцето му се свиваше от страх за живота на Рейчъл и безопасността на Джени. Извърна глава към Уошингтън Авеню точно навреме, за да забележи появата на сивия ролс-ройс. „Господи, всичко отива по дяволите!“ — въздъхна, а на глас каза:

— Нали ми обеща да бъдеш там, когато се появи бъбрекът?

— Сър, не бих си позволил да я доведа тук, ако…

— За Бога, Лю…

— Млъквайте и двамата! — просъска Кроукър и стисна приклада на щайера. Както пушката, така и триножникът му се струваха по-верни приятели от хората до него. — Трябва да изпълня своята част от сделката! Искам Рейчъл да бъде спасена, нищо друго не ме интересува!

— Нали затова съм дошла! — повиши тон Джени.

Беше непосредствено зад него. Усещаше топлината на тялото й, познатия й аромат. Ролсът беше с тъмни стъкла, от покрива му стърчаха три антени. Какво ли имаше вътре, освен клетъчни телефони? Вероятно компютър, свързан директно с Интернет и Уеб Уайд. Задната врата се отвори, около нея се сви плътен пръстен от телохранители. Барбачена беше тук…

Кроукър леко наведе дулото на щайера. Тази пушка беше специална, с два спусъка, наредени един зад друг. Първият изискваше стандартния натиск от килограм и четвърт, докато вторият произвеждаше изстрел при докосване с тежест едва сто грама.

— Махур дойде да види Рейчъл — прошепна в ухото му Джени. — Там ме намери… Казах му какво съм открила, тъй като напразно те търсих по мобифона…

Той сложи пръст на спусъка и промърмори:

— Изключил съм го. В момент като този едва ли мога да разговарям с когото и да било…

От ролса слезе млада жена. Беше висока ориенталка с гъвкава фигура, облечена в зелено копринено костюмче. Тайландката, която опитва храната…

— Аз накарах Махур да ме доведе тук — продължи да шепне Джени. — Нали ти казах, че не възнамерявам да стоя със скръстени ръце? Е, добре, заех се да търся отговор на определени въпроси… Преди всичко каква е първопричината за бъбречния блокаж на Рейчъл… След като ти разкри ролята на Стански във всичко това, аз разбрах, че той умишлено изостря възпалителните процеси в организма й… И съвсем естествено допуснах използването на отрова още от самото начало…

Бодигардовете на Барбачена блокираха улицата, ловко разделяйки я на сектори. Думите й най-сетне стигнаха до съзнанието на Кроукър.

— Отрова ли? — вдигна глава той. Едва сега му стана ясно от какво значение е фактът, че „Боунярд“ е собственост на братята Бонита. Рейчъл не е припаднала от свръхдоза наркотици, а от отровата на близнаците… Но какво променяше това? Примката около шията му бе все така стегната. Той трябваше да убие Барбачена, за да спаси живота на племенницата си.

Тайландката размени няколко думи с един от бодигардовете, после се наведе към вътрешността на ролса.

Очевидно предаваше някакво послание. Сигурно на Барбачена. Секунда по-късно две от горилите се насочиха към входа на ресторанта, жената се отстрани от колата.

През отворената задна врата се появиха обувки от черна слонска кожа. В следващия миг на асфалта стъпи и техният собственик, облечен в черен костюм от тропикал и бяла копринена риза. Ръката му с широка златна гривна леко докосна покрива на ролса.

Кроукър веднага го позна: Хуан Гарсия Барбачена, мишената… Пръстът му вдигна нагоре предния спусък на карабината, заедно с него отскочи и предпазителят. Показалецът му легна върху втория. Сега само едно леко свиване разделяше мишената от вечността…

Усети ръката на Джени върху рамото си и направи опит да не реагира на нейното докосване.

— Тук съм да те спра — прошепна тя. — Рейчъл е била отровена. Покрай наркотиците, които се очакваха, в кръвта й имаше и следи от етиленгликол…

— Етиленгликол? — Той застина, хванал главата на Барбачена в оптическия мерник. — Но това е антифриз!

— Точно така! Изключително подходяща отрова. Няма мирис, няма вкус, лесно можеш да я смесиш с някаква напитка или кафе… Били са абсолютно сигурни, че никои няма да я открие у Рейчъл — доказана наркоманка, която на всичкото отгоре има само един бъбрек… И са били прави.