Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Навреме си спомни, че сме се появили на този свят от една утроба, че сме свързани навеки… Но ме наказа. Жестоко ме наказа… Мокой се постига само ако и двамата близнаци го желаят… От онзи миг насам връзката между нас е прекъсната.

Кроукър притисна магическия камък в пулсиращата му шия и настоятелно прошепна:

— Разкажи ми за Бени! Каква е вашата връзка с него?

Прозрачните като планинско езеро очи на Хектор сякаш се бяха фиксирали в някаква точка от времето.

— Костите, разбира се… Искахме костите. Всички ги искат…

— Какви кости?

— Достатъчно! — прозвуча властен глас някъде отзад.

Лю се обърна и видя Антонио, който прекоси коридора и изпълни рамката на вратата. Без да му обръща внимание, той се загледа в безпомощното тяло на брат си.

— Нещата и без това са достатъчно объркани! — Извърна очи към Кроукър и добави: — Пусни го, senor, умолявам те! — каза го с мек, почти бащински глас, от който лъхаше тъга.

Лю не помръдна. Антонио беше облечен в сив ленен костюм, в ръцете му, навита като каубойско ласо, се виждаше жицата, с която Кроукър преди минути беше стегнал крокодила. От самото влечуго нямаше никаква следа, но по лицето на Антонио имаше особени червени белези, които обхващаха носа, бузите и долната му челюст. Сякаш самият той е бил стегнат от дебелия кабел… Кроукър тръсна глава и прогони тази мисъл от главата си, дланта му побърза да скрие магическия камък.

— Няма да повтарям, senor! — смръщи вежди близнакът. — Направи каквото ти казвам, за да не съжаляваш!

Кехлибареният блясък започна да се завръща в очите на Хектор, зениците им бързо се избистряха.

— Не аз, а вие трябва да се страхувате, Антонио! — изръмжа детективът. — Ще си разчистим сметките веднъж и завинаги! — Нажеженият нокът се насочи към бузата на Хектор.

Антонио скочи почти в същия миг, в който се сгърчи тялото на брат му.

— Недей, senor! Ти не знаеш какво…

В помещението се разнесе змийско съскане, въздухът се изпълни с противна сладникава миризма. Хектор нададе животински рев, тялото му се разтърси под коляното на Кроукър. Край на магиите…

— Тъмните камъни знаят — прошепна Кроукър и прибра нокътя в металната му обвивка. Върху бузата на Хектор зейна дълбока рана, бликна кръв. — Сега вече е белязан. Това ще напомня и на двама ви, че…

Изви се внезапна вихрушка, някой сякаш отне кислорода му. Вероятно за миг беше изгубил съзнание, тъй като изведнъж се беше озовал на метър-два от тялото на Хектор, притиснат до вратата на хладилника… Гърбът го болеше ужасно, над него заплашително се надвесваше високата фигура на Антонио.

— Веднъж ти казах, че си изключение, помниш ли? — просъска с едва сдържана ярост той. — По простата причина, че не си прегрешил! Сега нещата се промениха, горко ти!… Светът е като кръв. Винаги течен, винаги променлив… Приятелството се ражда и умира… Единствената истина в живота е, че не можеш да разчиташ на нищо… — В тона му се появи предишната тъга: — Не биваше да нараняваш Хектор, senor…

— Я виж какво е направил тук! — изръмжа Кроукър и с мъка започна да надига. В гърдите му клокочеше гняв: — Брат ти е бясно куче, Антонио! Нима забрави, че по същия начин е убил и Роза? — Хвана се за дръжката на хладилника, и най-сетне успя да се изправи: — И след всичко това ти продължаваш да го защитаваш! Защо?

— А ти как мислиш?

— Сам каза, че си обречен, Антонио. Благодарение на Хектор…

Отчаяно се нуждаеше от време за възстановяване на силите. Какво му беше сторил тоя тип? Хета-И… По някакъв начин Антонио беше успял да отнеме силите му.

— Погледни истината в очите — с усилие продължи Кроукър. — Мокой го няма. Онова, което ви е свързвало и ви е давало чудотворни сили, вече не съществува…

— Yo tengo la sarten рог el mango! — просъска Антонио и по бузите му изби червенина. — Аз командвам парада! А сега се махай, senor! Напусни тази къща веднага, ако все още храниш някаква надежда да спасиш живота на племенницата си!

„Реми — рече си Кроукър. — Най-доброто възможно решение за момента.“ Нямаше друг избор и другият прекрасно го знаеше. Животът на Рейчъл продължаваше да виси на косъм… Но в момента, в който Барбачена умре и смъртта му бъде потвърдена от Махур, нещата ще се променят. Джени ще получи бъбрека и ще го присади на Рейчъл. След това правилата на играта ще бъдат други. Тогава пощада няма да има…

— Esta terminado del todo, senor… Всичко между нас е свършено. Сега ние сме смъртни врагове! Comprende? Никой не може да каже какво ще става от полунощ нататък. Теб те търсят както агентите на ФБР, така и полицията. Няма къде да се скриеш!