Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Високата азиатка беше на тротоара, Барбачена бавно се обръщаше с гръб към сградата, на чийто покрив се намираха тримата. След секунда щеше да се вмъкне във входа на „Ан Чай“ и шансовете му ставаха нулеви.

Лицето на латиноамериканеца светеше срещу него като ярка луна. Пръстът му замръзна върху спусъка, въздухът напусна дробовете му с тих съсък. В момента, в който този съсък изчезнеше, Барбачена щеше да се озове на паважа с отнесена наполовина глава.

— Каква е ползата за мен от тази информация? — тихо прошепна той. — Само дето усилва омразата ми към Бонита!

— Предписах й съвсем ново лечение — забързано отвърна Джени. — Вкарах в системата етанол, който ще забави изграждането на гликолова киселина в кръвта й. Едновременно с това продължаваме промивките на бъбрека…

— Какво искаш да кажеш? — попита я и задържа пръста си върху спусъка. — Продуктите на разграждането отдавна са нанесли на бъбрека й непоправими поражения.

— Поражения да, но не и непоправими! — горещо прошепна тя. — Нямаш представа каква чудесна машина е човешкото тяло! Изхвърлим ли гликоловата киселина от кръвта й, увредените клетки бързо ще се възстановят. За няколко месеца бъбрекът ще започне да функционира нормално… — Впи пръсти в рамото му: — Нима не разбираш, Лю? Рейчъл не се нуждае от трансплантация, а ти не си длъжен да извършиш това отвратително престъпление!

Барбачена и високата тайландка изчезнаха от визьора на оптическия мерник и потънаха във входа на ресторанта. Кроукър изпита усещането, че гледа как едра риба се откача от кукичката и потъва в океанските дълбини. Прикладът на специалната карабина изхлопа на покрива.

— Край, всичко е свършено! — прошепна той и седна върху грапавото покритие.

Изпита чувството, че тежи поне един тон. Хладнокръвното убийство, от което го деляха частици от секундата, можеше да се сравни с балансирането на ръба на дълбока пропаст. Стъпка напред и вече не знаеш нито къде ще паднеш, нито колко време ще летиш в бездната… Докато стъпката в обратна посока носеше огромно, зашеметяващо облекчение… Главата му бучеше.

— Защо не откри наличието на отровата по-рано? — глухо попита.

Джени се отпусна на покрива до него и поклати глава:

— Провеждахме лечението на базата на твърдо доказана клинична картина: наличие на редица вредни субстанции в организма следствие от хронична злоупотреба с наркотици. Вредни субстанции, довели до блокиране на отделителната система. Какво друго можехме да търсим в организма на едно толкова младо момиче?

Очите й не слизаха от лицето му.

— После се заех със задълбочено изследване на кръвните проби, които възнамерявах да използвам за доклада си пред Комисията за борба с разпространението на наркотиците сред младежта… До този момент нямахме причини да търсим в тях нещо друго, освен наличието на прекомерна доза наркотик… Обстоятелствата и клиничната картина напълно съвпадаха.

Ако бяхме прибягнали до биопсия на бъбрека, моментално щяхме да открием наличието на етиленгликол. Но състоянието на Рейчъл изключваше подобна манипулация. Същевременно ми направи впечатление, че кръвта й имаше висока киселинна концентрация. Сам по себе си, етиленгликолът не е много вреден. Но когато организмът започва да го разгражда, се получава гликолова киселина, която е страшно деструктивна. В случая с Рейчъл извадихме двоен късмет. Първо, понеже тя е само с един бъбрек, онези типове са използвали минимална доза етиленгликол, за да предизвикат блокиране на отделителната й система. Второ, хемодиализата се оказа най-доброто лечение, тъй като бъбрекът е бил подложен на постоянно промиване. Ако не беше инфекцията, предизвикана по изкуствен начин от Стански, тя със сигурност вече щеше да е преодоляла кризата…

Кроукър хвана ръката й.

— Трябвала ти е огромна смелост, за да дойдеш тук — прошепна той.

— И мъничко инат, както вероятно допускаш — отвърна му с усмивка.

— Рисковете на хазарта — промърмори той и се обърна към безмълвната фигура на Махур, неясно очертана от неоновото сияние на рекламите.

— Часът е един и десет — пристъпи крачка напред адвокатът. — Трябваше да се обадя на Антонио най-късно в един…

— Да се махаме оттук — изръмжа Кроукър. Не изпитваше никакво желание да се докосва до атрибутите на професионалния убиец, които така и си останаха пръснати върху покрива. Махур също не прояви желание да ги прибере. Насочиха се към аварийната стълба.