Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Патрулните коли ставаха все повече, от тях изскачаха униформени полицаи. Някои се втурнаха към местопроизшествието, други започнаха да разпръскват тълпата. Появиха се и първите линейки. Един от санитарите приклекна до Джени, която продължаваше да дава първа помощ на ранените. Тя му каза нещо, той кимна и започна да насочва носилките към по-тежките случаи.

Пристигна и пожарната. Ченгетата обединиха усилията си и успяха да отворят път за маркучите. Миг по-късно блестящите водни струи се насочиха към предната част на взривения ресторант. На местопроизшествието липсваше единствено екипът за борба с терористични акции, но без съмнение и той скоро щеше да се появи…

„Защо Махур не се връща? — раздразнено се запита Кроукър. — Пожарникарите и полицията ще блокират пътя му всеки момент.“

В този миг адвокатът изскочи на тротоара и се огледа. Очевидно търсеше резедавия мустанг. Кроукър отвори вратата, стъпи на прага и размаха биомеханичната си протеза, чиято метална повърхност отрази светлините на полицейските коли. Махур го забеляза и лицето му светна от облекчение.

В същия момент Кроукър видя фигурата на Хектор, която безшумно изскочи от тълпата и се насочи към мургавия адвокат. Счупеният на два пъти нос беше покрит с дебела лепенка, но раната на скулата му зееше — гола и кървава като сурова пържола. Кожата около нея блестеше от някакво мазило…

Лю нададе остър вик и посочи близнака. Махур му отвърна с успокоителен жест, без да забележи опасността. В следващата секунда Хектор изскочи пред него.

— Пипнах те, moricone! — разчете движението на устните му Кроукър.

Махур стреснато се извърна, а дясната ръка на Хектор се протегна напред. Гледан отстрани, жестът беше напълно невинен. Просто един човек подава ръка на друг… Но Кроукър успя да зърне мигновения проблясък на острието на скалпел, което потъна дълбоко в тялото на Махур. В следващия миг вече тичаше презглава към мястото на трагедията.

Очите на адвоката се разшириха, устните му се разтеглиха. Сякаш беше хапнал нещо много сладко… Олюля се, но убиецът услужливо го подкрепи.

Кроукър стигна последната редица зяпачи. Никой не желаеше да му направи път. Беше принуден да пусне в действие лактите си и да не обръща внимание на ругатните и ритниците, които го следваха.

На няколко метра от него Хектор спокойно играеше ролята на добрия самарянин. Подхванал ранения под мишниците, той го извлече встрани от пътя на пожарникарите, които тичаха с маркучи в ръце. Внимателно и почти нежно го положи на тротоара, дясната му ръка остана притисната в гръдния кош на нещастника. Кроукър безпомощно гледаше как китката му прави къси въртеливи движения, пробивайки път на скалпела между ребра и вътрешни органи. Нагоре и все по-нагоре, към сърцето…

Беше достатъчно близо да вижда всичко това, но все още твърде далеч, за да помогне на жертвата. Продължаваше да си пробива път през тълпата. В един момент главата на Хектор се повдигна като на стражево куче, после отново се отпусна. Броени секунди по-късно фигурата му вече се отдалечаваше от местопрестъплението. Сякаш беше невидим. Никой не го погледна, никой не го попита какво търси точно в центъра на отцепения район. Или хората наоколо бяха твърде заети, или пък той използваше някаква непозната техника на Хета-И…

Вървеше бавно и спокойно, сякаш не бързаше за никъде. Спря зад гърба на Джени, която обработваше раните на лошо обгоряло момиче. Очите му се втренчиха някак замислено в нея. Постоя известно време така, после се обърна и неизвестно как погледна право в очите на Кроукър. Светът сякаш изчезна. Върху устните на убиеца се плъзна загадъчна усмивка, миг по-късно вниманието му отново бе насочено към жената.

Лю удесетори усилията си. Но потната и възбудена тълпа се беше превърнала в плътна маса и той бе принуден да отмества хората пред себе си като тежки и неподатливи дървени трупи.

Видя как Хектор се навежда над Джени. На фона на пламъците и гъстите облаци дим начупената му кестенява коса сякаш пламна… Кроукър нададе яростен вик, но той потъна в общата глъч. Ръцете на близнака се сключиха около шията на Джени. Господи, нима никой не виждаше какво става?! Разбра, че това е отмъщението на Хектор: да убие Джени пред очите му…

Дясната ръка на латиноамериканеца докосна тила й, лявата погали косата й. Тя се обърна и погледна обезобразеното му лице. После замръзна. Хватката около шията й се стегна.

Кроукър заблъска хората около себе си с отчаяна сила. Младата жена щеше да умре, а той не беше в състояние да стори каквото й да било.