Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Не! — пронизително изкрещя той. — Не-е-е!…

В следващата секунда се появи Антонио. И той като Хектор — сякаш от празно пространство. Дръпна ръцете на брат си, онзи се обърна и нещо извика. Но той решително поклати глава. Тялото му видимо се стегна и Хектор отдръпна ръцете си от Джени.

Кроукър най-сетне се измъкна от тълпата и понечи да прелети трите крачки, които го деляха от младата жена.

— Дотук, приятел — изпречи се пред него някакъв млад полицай. — Съжалявам…

— Отдръпнете се, сър — появи се и още един униформен. — Оставете професионалистите да си вършат работата.

Понечи да продължи пътя си, но вторият полицай вдигна ръка:

— Казах да се отдръпнете, сър!

Другата му ръка бавно се плъзна към кобура.

Кроукър се спря. Зад рамото на полицая зърна Джени, която обработваше отворената рана на мъж, проснат върху брезентова носилка. Успя да различи лицето на ранения. Беше Махур.

Появиха се двама санитари в бели престилки, Джени вдигна глава. Санитарите изслушаха кратките й разпореждания, кимнаха и понесоха Махур към близката линейка. Тя вървеше отстрани и притискаше нещо бяло към гърдите му. Полицейският кордон се отвори да им направи път. Миг по-късно всички изчезнаха в линейката, шофьорът даде газ и включи сирената.

От гърдите на Кроукър се откъсна въздишка на облекчение. Поне тя се измъкна от обсега на бесния Хектор. После се окопити и започна да се оттегля назад. Точно сега не му беше до разправии с полицията.

— Хей, я чакай малко! — извика първият полицай, извърна се към колегата си и добави: — Рей, снимката на тоя тип май се появи по факса само преди един-два часа!

— Сигурен ли си? — попита той и откопча кобура си.

Кроукър се шмугна в тълпата в момента, в който ръката на ченгето измъкна служебния револвер.

— Хей! — изкрещя първият униформен. — Спри на място!

Беше далеч по-лесно да се отдалечава, просто защото хората с готовност заемаха освободеното място. Направи един широк кръг и успя да се добере до мустанга. Запали, включи на скорост и бавно пое по тротоара. На ъгъла видя достатъчно свободно място, спусна се на асфалта и рязко натисна газта.

Извади мобифона едва след като се увери, че е далеч от тълпата пред „Ан Чай“ и никой не го следва. Набра един номер, чу познатия глас и сърцето му трепна. „Когато имаш работа с хора, трябва да прогониш от душата си всякакъв гняв, надежди и страх — казваше Каменното дърво. — Това са емоции, които замъгляват сетивата. Под тяхно влияние не си в състояние да направиш вярна преценка на ситуацията. Обратно, всичко изглежда объркано и тогава неизбежно вземаш погрешно решение…“

— Хей, Бени! — извика в слушалката той. — Къде се изгуби бе, човек?

— Люис?

— Слушай, искам да си поговорим за това, което стана в болницата — рече Кроукър, мина покрай някакъв тромав форд и отново настъпи газта.

— Нещо се е променило, така ли?

— Много неща. Първото от тях е, че полицията е издала официална заповед за издирването ми.

— Какви ги дрънкаш?

Кроукър долови изненадата в гласа на приятеля си. Но дали беше истинска? Нямаше избор, трябваше да рискува…

— Второто е, че зная защо искаше да излезем в открито море с „Капитан Сумо“… — Прекоси някакъв осветен мост и зави на запад: — Намери ли ги, Бени?

— Какво да намеря? — В гласа му се появи зле прикрито безпокойство.

— Костите, приятелю.

— Кости? Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Я стига си ме будалкал! Костите на дядо ти! Те са причина за лошите ти отношения с братята Бонита, нали? След като са убили Хумаита, близнаците са прибрали и костите му, а ти искаш да си ги върнеш…

— Ти си превъртял! За какво са ми купчина кокали?

— Защото в тях е скрита цялата сила на Хета-И, а ти имаш правото да я наследиш!

Отвърна му напрегнато мълчание. Кроукър прекоси естакадата „Макартър“ и стъпи на материка, насреща му блеснаха небостъргачите в центъра на Маями. Това му напомни за почти фаталния инцидент на моста „Брикъл“.

— С кого си разговарял, по дяволите? — най-сетне се обади Бени.

— С хора, с които ти вероятно не би искал да разговарям.

— Знаеш ли, amigo, май си прав — въздъхна парагваецът. — Наистина трябва да си поговорим, при това веднага! Къде се намираш?

Той му обясни.

— Добре — рече Бени. — Аз съм в Глейдс, не е чак толкова далеч… Вдигай си упорития англосаксонски задник и ела във „Фламинго“! И още нещо, amigo… Отваряй си очите както трябва, за да не бъдеш проследен!

— Не се безпокой — отвърна му. — С тази полицейска заповед за издирване, която ми пари на англосаксонския задник, едва ли ще допусна грешка!