Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Дано да е така. Защото от това зависи животът и на двама ни…

Кроукър пое по експресната магистрала „Долфин“, която го отведе към голямата детелина „Флорида“. Оттам се насочи на юг, към Флорида Сити — малък търговски център с няколко ресторанта от семеен тип. Мигащи неонови реклами привличаха вниманието на туристите, тръгнали към Флорида Кийз и националния парк „Евърглейдс“. Зареди резервоара с бензин и зави надясно, към мастиления мрак…

Само километър по-нататък вече нямаше почти никакви следи от цивилизация. Тук-там се виждаха самотните светлинки на тенекиени бараки, използвани от сезонните работници при прибиране на реколтата. Пет километра по-навътре се издигаха мрачните бетонни кубове на щатския затвор, след тях нямаше нищо друго, освен блата и пясъчни наноси.

„Фламинго“ се намираше в южната част на „Евърглейдс“, на изток от Кейп Сейбъл. Тук беше отправната точка към една територия от 300 квадратни километра сладководни езера, блата и мрежа от канали — любимо място за рибари, природолюбители и собственици на малки лодки.

През цялото време внимателно следеше пътя зад себе си в огледалцето за обратно виждане. До Флорида Сити трафикът беше оживен, зад мустанга светеха фаровете на доста коли. Полиция не се виждаше. Сменяше платната на магистралата повече по навик, отколкото от предпазливост. Не можеше да бъде параноик.

На няколко километра след Флорида Сити движението намаля, фаровете в огледалцето станаха рядкост — като малки оазиси в пустинята. Направи му впечатление, че два фара светят след него доста продължително време и взе съответните мерки. Намали скоростта, отби в банкета и спря. Моторът на мустанга заглъхна, светлините угаснаха. Колата зад него се оказа огромен микробус „Додж Рам“, покрит до покрива със ситния пясъчен прашец на пустинята. Той намали и спря на няколко метра пред мустанга.

Кроукър се напрегна. Шофьорската врата на микробуса се отвори, на пътя изскочи едър мъжага с джинси, прашни ботуши и избеляла от времето каубойска шапка. В ръката му се поклащаше пушка.

— Здрасти — наведе се над прозорчето той.

— Добър вечер.

Мъжът огледа вътрешността на купето, сякаш търсеше някаква контрабандна стока, челюстите му ритмично предъвкваха пресован тютюн. Мълчанието беше наситено с напрежение.

— Някакви проблеми с колата? — обади се най-сетне мъжагата. — Трябва ли ви помощ?

— Не, всичко е наред — отвърна Кроукър. — Цял ден съм зад кормилото и просто реших да си почина…

— Правилно — кимна другият. — Не бива да заспивате зад волана, особено по тези места. Изскочите ли от пътя, никой няма дори да ви потърси. Далеч ли отивате?

— Не, само до туристическия център на Националния парк, да прибера приятелката си… — Придаде на лицето си овче изражение и с виновна усмивка добави: — Преди два дни се посдърпахме, знаете…

Нова изпълнена с напрежение пауза. Очите на каубоя подозрително се взираха в лицето на Кроукър, един Бог знаеше какви мисли минаваха през главата му.

— Иди и си я прибери — промърмори най-сетне той и изплю една черна топка на асфалта. — Ако беше мое гадже, нямаше да я оставям сама по тези места…

— Точно това ще направя — кимна Кроукър. — Благодаря.

Мъжагата поклати глава и тръгна обратно към микробуса. Люис го изчака да тръгне и го последва. На около километър по-нататък микробусът свърна вдясно и пое по тесен черен път.

Добра се до „Фламинго“ без повече инциденти. Националният туристически център го посрещна със ситен дъждец. Мина покрай мотела — наредени в права линия дървени бунгала в стил от петдесетте години. По-нататък тъмнееха широките прозорци на затворения ресторант, отвъд пустия паркинг се виждаше тесен циментов пристан за яхти.

Самотна лампа на покрива на дървената будка в края на пристана осветяваше поклащащите се във водата лодки за туристически обиколки. Повечето от тях бяха плоскодънни, тъй като водата тук беше плитка, най-много метър, метър и половина. От цялото място се излъчваше нещо много приятно, много спокойно. Отново си спомни за Каменното дърво, който за нищо на света не би напуснал тези места.

Слезе от мустанга, от сянката на будката се отдели неясна фигура. Светлината на лампата попадна за миг върху лицето на Бени. Беше облечен в черно — като онзи агент на СОБК, който беше проследил Кроукър до моста „Брикъл“ с намерението да го ликвидира. В лявата му ръка се поклащаше бинокъл с инфрачервено устройство за нощно виждане.