Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Хектор летеше с широко разперени ръце, сякаш на крилата на бурята. Не, това едва ли има нещо със заклинанията на брат му…

Противно на всички физически закони тялото му достигна носа на лодката. Обувките му се плъзнаха по мократа палуба.

— Копеле мръсно! — изрева Бени и се втурна напред. Ритна в ребрата на Хектор, който се беше проснал по гръб.

Кроукър държеше под око Антонио, който стоеше на брега на тесния канал, обрасъл с лози и мангрови дървета, едновременно с това правеше усилия да задържа скутера в средата на водата.

Извади камъка на Хумаита от джоба си и подвикна към Бени:

— Внимавай, стой настрана от Хектор!

Но той изобщо не го чу.

— Hijo de putana! — бясно изрева, заплю близнака и отново го срита.

Скутерът се разклати от нещо, което приличаше на внезапен и много силен порив на вятъра. Бени загуби равновесие и се олюля, Хектор се стрелна напред и му нанесе силен удар в корема.

Кроукър зърна металния блясък в ръката на близнака.

— Бени, дръж! — изкрещя и му хвърли магическия камък. Бени вдигна ръка, но Хектор се оказа по-бърз. Камъкът потъна в лявата му длан, блесна ослепителна светлина. С лекота парира удара на Бени, стрелна се напред и опря камъка в шията му. Бени се строполи като ударен от гръм. Той го възседна, скалпелът блесна и се насочи към гърлото му.

Кроукър изключи мотора и се втурна напред. За миг си представи картината пред взривения ресторант. Не беше успял да спаси Махур, нима и сега щеше да стане същото?

Удари Хектор с такава сила, че острието отскочи встрани. Вместо в шията, то се заби в гърдите на Бени, пронизвайки с лекота дебелите гръдни мускули, сякаш бяха разтопено масло. Раненият изкрещя от болка, а тялото на Бонита отлетя встрани и се удари в борда на скутера. Той изпъшка и започна да се обръща, когато юмрукът на Кроукър го улучи в слепоочието.

Магическият камък се плъзна по палубата и Кроукър скочи след него. Това беше грешка. Осъзна я в момента, в който опънатото му като струна тяло вече беше във въздуха. Първо трябваше да неутрализира Хектор… Коляното на близнака потъна в кръста му, пред очите му се появиха разноцветни искри. Успя да се претърколи миг преди острието на скалпела да се забие в тялото му. Опита се да нанесе удар, но Хектор с лекота му попречи.

Едната ръка на близнака сграбчи магическия камък, другата се заби в лицето на Кроукър. Той замаяно политна, обзе го някаква странна апатия. Преди години, по време на лов в планините на Монтана, беше изпитал същото. Полумъртъв от студ, отпуснал се в лапите на бялата смърт, гледаше на живота някак отстрани, с дълбоко примирение. Потъваше в здрача на един странен свят, където движенията бяха немислими и нищо нямаше значение…

С немигащи очи гледаше как дланта на Хектор се разтваря и магическият камък на Хумаита в нея хвърля мрачни отблясъци.

— Видя ли как действа? — изръмжа той и бинтованото му лице започна да се приближава. — Държа душата ти в шепа, moricone! Можеш да се бориш колкото щеш, но измъкване няма! — Бавно приклекна над главата му и продължи: — Сънувах го тоя момент, знаеш ли? Усещах аромата на мангрово дърво, дъжд шибаше лицето ми… Усещах и нещо друго болката, която си ми причинил… После използвах скалпела си и открих тайната на живота и смъртта… — На лицето му се появи зловеща усмивка: — В ръцете си държах отрязаната ти глава, от която капеше кръв!

Магическият камък кацна върху челото на Кроукър, свободната му ръка издърпа скалпела, потънал дълбоко в дъските на палубата.

— Искам да усетиш всичко — продължи той. — Искам да видиш приближаването на смъртта. Тя е предсказана от тъмните камъни, тя е в очите ми… Скоро няма да познаваш нищо друго, освен нея… — Скалпелът се насочи към гърлото му: — Тя се приближава, senor… Усещаш я, нали? Тя идва!

Екна изстрел, Хектор се люшна встрани, от рамото му бликна кръв. Зад него се очерта фигурата на Бени. Проснат по корем на палубата, той стискаше тъпонос револвер 22-ри калибър с двете си ръце. Разнесе се втори изстрел, разлетяха се трески, но Хектор вече не беше там. Тялото му се преобърна през борда и изчезна във водата.

Очевидно останал без сили, парагваецът изпусна оръжието.

— Amigo?

Гласът му беше слаб и дрезгав.

Кроукър примигна няколко пъти, кръвта във вените му бавно се раздвижи. Неестественото вцепенение започна да го напуска. Надигна се и тръгна към приятеля си. Раната му беше дълбока, кръвта шуртеше като фонтан и се събираше в локвичка под него.

— Лоша работа, Люис…