Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър не беше изненадан, тъй като и друг път го беше виждал да хваща въглени с голи ръце. Започна да се поти от високата температура, Каменното дърво забеляза това и се усмихна:

— Тази жега ти е позната, нали?

Преди време индианецът го беше излекувал след ухапване от отровна змия. Основна съставка на лечението беше именно тази интензивна, наситена с аромат на билки топлина. Нямаше представа на какъв принцип действа тя, но ефектът й беше наистина поразителен.

Въгленът бавно прогори пластовете окървавен плат и опря в голата рана. Бени дори не помръдна. Клепачите му си останаха затворени. Топлината нарастваше, Кроукър изпита чувството, че се намира в пещ…

Междувременно Каменното дърво извади отнякъде три тигрови нокти. Огромни и зловещо извити, те бяха почернели от дългогодишна употреба. Бавно и внимателно ги заби в плътта на Бени — по един във всяка буза, а третият — непосредствено до нагорещения въглен върху раната. Сръчно подложи мангала с нажежените въглени под тънките струйки черна кръв. Въглените засъскаха и бързо се охладиха, струйките пресъхнаха. Подаде купичката на Кроукър и каза:

— Излез навън и намери подходящо място да я заровиш. Ще копаеш само с ръце и ще внимаваш дори капка от съдържанието й да не попадне върху кожата ти…

Той се подчини. Когато се върна в хижата, раната на Бени беше престанала да кърви. Лицето му беше спокойно, дишането — равномерно и дълбоко. Каменното дърво разбъркваше съдържанието на широко ведро, което беше поставено на триножник над жарта в огнището. Във въздуха се носеше приятният аромат на отвара от билки и неизвестни корени.

— Приятелят ти спи — рече индианецът. — Време е да се погрижим и за себе си.

Настаниха се до огнището. Вечерята се състоеше от печена риба, стрити на пюре зеленчуци и сушени плодове. Каменното дърво почти не се докосна до храната и Кроукър изпита чувството, че се храни колкото да му прави компания. Отвън долитаха обичайните звуци: квакането на дървесните жаби, жуженето на нощните насекоми, джавкането и воят на дребни хищници. Над всичко това доминираше свиренето на вятъра в храстите и плискането на водата около коловете на пристана.

Кроукър се хранеше бавно. Вечерите с Каменното дърво бяха приятен ритуал, свързан с продължителни разговори на всякакви теми. Но този път индианецът не беше настроен на подобна вълна.

— Крачещ ибис, ти се появи в дома ми посред нощ, водиш ранения си приятел… Смъртта се е изпречила на пътя ти, но има и нещо друго… Вътре в теб… Вътре в теб нещо се променя… — Протегна изсъхналата си ръка и я опря в челото му, точно както беше постъпил с Бени. Беше суха и хладна като старо дърво.

— Знаеш ли как ме наричат тукашните хора? — попита след дълга пауза. — „Приятелят на призраците“…

— Защото си мъдрец. Познаваш ветровете, преценяваш каква ще бъде силата на предстоящата буря. Предварително знаеше, че идвам тази вечер, знаеше и защо… Освен това разговаряш с животните, като тях усещаш природните цикли…

Каменното дърво кимна, на лицето му се появи дяволито изражение:

— Всичко това е вярно, малко или повече… Но този прякор съм си спечелил, защото хората вярват, че разговарям с обитатели на един друг свят, който никой от нас не познава… — Остави чинията си и продължи: — Ти се появи на прага ми. По кръвта познах характера на бурята, сред която си попаднал… Но в очите ти имаше нещо ново. От него разбрах, че те обладава мъдростта на лечител.

— Дядото на приятеля ми е бил голям лечител от племето гуарани — промълви със свито сърце. — Наричали са ги „сукиа“…

— Чувал съм за тях — кимна Каменното дърво. — Използват особени камъни, в които крият мъдростта и силата си.

— Казват им „Господари на душата“ — добави Кроукър. Спомни си за камъка, който беше успял да докопа Хектор, душата му потръпна от страх. Спомни си и страха на Естрела Лайес, когато й показа магическия камък на Хумаита. — Знаеш ли нещо повече за тях?

— Почти нищо — поклати глава индианецът. — А това, което зная, в повечето случаи са само мълви и легенди… Една от тях твърди, че при определени обстоятелства „сукиа“ е в състояние да погълне един или няколко такива камъни, след което се превръща в Бог…

— Какво ще рече това?

Той сви рамене.

— С едно докосване е в състояние да излекува и най-тежката болест, с лекота унищожава враговете си… Това е едно от най-ужасните превъплъщения на „сукиа“, защото е постоянно и необратимо. Камъните си остават в него… Но природните закони са неумолими: когато придобиваш нещо голямо, трябва и да загубиш нещо друго, също така важно…