Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Нека отгатна какво е станало на срещата, която си им уредил — подхвърли Кроукър и усети как пулсът му се ускорява: — Барбачена им е показал среден пръст!

— Точно така — кимна Бени и болезнената усмивка отново се появи на устните му: — Показа им го, след което ги посъветва да идат да се шибат! С което, естествено, подписа смъртната си присъда…

— Кога стана това?

— В началото на годината.

Нещата започнаха да идват по местата си. Сполдинг Гън се е нуждаел от време, за да организира операцията по ликвидирането на Барбачена и заличаването следите на СОБК.

— Нека се опитам да отгатна още нещо — Барбачена е работил за хора от Министерството на правосъдието на САЩ, ръководени от един тип на име Сполдинг Гън. — „Какъв по-удобен посредник от, цивилно лице като Бени — запита се мислено той. — При това цивилно лице с опит в подобен вид преговори, известно със своята дълбока дискретност…“ — Сега разбирам за кого си работил и защо си ми спестил някои истини…

— Човекът действително беше от Министерството на правосъдието, amigo — кимна Бени. — Видях значката му. На нея пишеше друго име: Рос Дарлинг…

Дъхът на Кроукър спря.

— Това е много важно, Бени! — прошепна той. — Можеш ли да го опишеш?

— Мога, разбира се — кимна Бени, пое дъх и продължи: — Среден на ръст, як, с тежка походка. Приличаше на борец или боксьор. Бяла коса като на старец, но това не означава, че е стар. Червени бузи, които се срещат при планинари и стари пияници. Но човекът беше напълно трезвен. Личеше по очите му: светлосини и ледени. Бог ми е свидетел, че познавам тоя тип мъже, Люис. Без колебание ще убият всеки, който се изпречи на пътя им. Ако някога са имали съвест, тя отдавна е приспана…

Кроукър усети как кръвта изстива в жилите му. Описанието беше точно. Очевидно се беше срещал с Рос Дарлинг, а не със Сполдинг Гън.

От друга страна, версията на самия Рос Дарлинг за войната между СОБК и БНП също отговаряше на истината. С една малка разлика: Дарлинг и БНП бяха шефовете на Барбачена и те управляваха цялата мексиканска операция.

А хората от СОБК се опитваха да я спрат. За миг си представи как са се развили събитията. Прогонените от Гън агенти на СОБК създават своя нелегална организация, използват връзките си с определени сенатори и конгресмени и изграждат БТВСНКП. Първата и вероятно единствена задача на тази организация е да бъде мозъчен тръст на сложната операция в Мексико, чиято цел е да постави икономиката на страната под пълния контрол на няколко избрани американски граждани.

Дарлинг прави всичко възможно да попречи на Кроукър за установяването на контакт със СОБК. Това е напълно естествено. От своя страна СОБК стига до заключението, че Кроукър е минал на страната на противника. Това пък обяснява покушението при моста „Брикъл“.

„Каква ирония на съдбата — помисли си той. — Антонио Бонита го беше предупредил, че всички го лъжат. Всички, с изключение на него самия…“

Каменното дърво беше клекнал до един храст, сам в дъждовната нощ. Кроукър се настани до него. Джо остана в хижата да охранява Бени.

— Следя хода на бурята — рече индианецът. — Човек не бива да се страхува от вятъра и дъжда… — Мазолестите му пръсти стискаха раздвоено клонче. — Тая буря, дето те гони, се крие в хамака… — „Хамак“ беше индианската дума за гора. — Вече е много близо…

— Отивам да я открия — кимна Кроукър.

— Не забравяй на какво съм те учил — погледна го в очите Каменното дърво.

— Ти ще се грижиш за Бени, докато ме няма.

— Приятелят ти ще бъде в безопасност.

Той се надигна, но здравата ръка на индианеца го спря.

— Да мразиш бурята означава огромна загуба на енергия. По-добре открий път към сърцето й…

— Вече е имало опити в тази насока — въздъхна Кроукър. — Братята са успели да убият „сукиа“ именно защото той ги е обичал…

— На силата се отговаря със сила — вдигна юмрук Каменното дърво. Главата му се наклони: — Ослушвай се! Не пропускай нищо! Сам ще решиш какво е истина, и какво илюзия!

— Защо не? — почти се изсмя Кроукър. — Откакто се забърках с близнаците, всички ме лъжат!

— Учудваш ли се, Крачещ ибис? — вдигна ръце индианецът. — Живеем в лъжовен свят. Истината свети отвъд него. Лежи дълбоко под водата, на океанското дъно… Духовете разговарят с мен. Съществуването не е ограничено в света, който виждат очите ни. Ние сме пеперуди в хербарий, стига да го позволим… — Главата му рязко се завъртя, но приятелят му не чуваше нищо, освен воя на вятъра и плющенето на дъжда. — Тръгвай! — добави Каменното дърво и го изгледа отдолу нагоре: — Убеден си, че тази буря е смъртоносна, Крачещ ибис… Но не се поддавай на заблудата. За теб тя е нещо съвсем друго…