Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър замълча. Не виждаше нищо, но чуваше всичко. Точно както го беше учил Каменното дърво.

— Хайде, почвай — промълви най-сетне. — Искам да узная всичко за теб и Раф.

Бени с облекчение въздъхна. Сякаш беше чакал решението на приятеля си със затаен дъх.

— Като кмет на Маями Рубине влезе в делови отношения с един колумбиец на име Габриеле. Голям умник, който в крайна сметка се озова в затвора…

— Защо?

— Стана една, не ти е работа! — намръщи се от погнуса той. — Онзи идиот решава да използва парите на Раф за контрабанда на наркотици. За човек като него изкушението е неудържимо: купища мангизи, интересен живот, огромна власт… — Бавно поклати глава: — Както и да е… Габриеле купува огромна немска овчарка. Негов приятел, ветеринарен лекар, върши останалото… Операция на стомаха, дузина пликчета кокаин вътре, фини шевове… После овчарката заминава за Щатите.

— Дотук ясно. Какво стана после?

— Аматьорска работа, ето какво… Тъпият ветеринар забравил да стерилизира пакетчетата и кучето получава вътрешна инфекция. Митничарите виждат, че животното е болно, и го изпращат на преглед в американска лечебница. Ветеринарите го снимат на рентген, откриват кокаина и Габриеле е закован… Бени замълча колкото да събере сили, после продължи: — Раф не знае нищо за тая работа, или поне така казва… Но иска от мен да оправя бъркотията. В смисъл да го измъкна от съдружието с Габриеле… Ако е възможно със задна дата, иначе политическата му кариера отива на кино. Но скандалът вече е избухнал, аз не мога да сторя нищо. Просто защото колумбийските власти ме режат и изобщо не желаят да разговарят с мен… Тук трябва да добавя, че това е едно направо невероятно решение, имайки предвид връзките ми в правителството на тази страна… В крайна сметка вдигам ръце, особено след като ми се обаждат по телефона и ме заплашват… Раф е бесен, но решението ми е окончателно. Два дни по-късно се появява пак и ми предлага сделка: аз го измъквам сух от водата, а той ми връща костите на Хумаита…

— Това ми прилича на подкуп — присви очи Кроукър.

— И на мен ми се стори така — призна Бени. — Но изкушението беше огромно… Откачих го от ченгела с цената на няколко скъпоценни услуги… Muy precioso! Направих така, че никой да не подозира за връзките му с Габриеле, да не говорим за смърдящата контрабанда.

— Но това не е краят на историята, нали?

— Не е — мрачно кимна той. — Отивам при Раф да си получа възнаграждението, а той вика, че сделката с костите се е провалила. Que lastima! Много жалко, но доставчиците го били изиграли! Но аз го гледам в очите и виждам истината. А тя никак не е приятна. Копелдакът е получил костите на дядо ми, но не желае да се раздели с тях. Предложи да ми плати с пари. Предложи голяма сума, това му го признавам. Но мен пари не ме интересуваха. Казах му къде да си ги навре, идеята изобщо не му хареса… — Извъртя очи към Кроукър, на устните му се появи подобие на усмивка: — Вероятно защото копелдакът има доста окосмен гъз!

Избухнаха в смях, Кроукър за пръв път изпита облекчение.

— Чакай малко… — стана сериозен той. — Как разбра, че Раф лъже?

— Нямаше какво да разбирам! — изръмжа Бени. — Притиснах го до стената, ама яката — както само аз умея! И знаеш ли какво рече копелето? Имало известен шанс да ми достави костите, но щяло да струва скъпо… Представяш ли си? Току-що съм го измъкнал от кацата с лайната и той иска да ме прецака! На всичкото отгоре поиска да му свърша и още една услуга! Като я свърша, ще си получа дядовите кокали! Тая нощ трябваше да си оправим сметките. Точно в полунощ, но шибаната буря развали работата… Не бях в подходяща лодка за вълнение и по тази причина се върнах на брега…

— Какво ти поиска Раф?

— Посредничество, какво друго — сви рамене той. — Това ми е специалността. Има случаи, когато наистина разбираш, че светът е малък… Ставаше въпрос за Хуан Гарсия Барбачена. Копелдакът Рубине прекрасно знаеше какви са ми отношенията с него, но въпреки това си поиска услугата. Какво му пука, че ми сипва киселина в гащите?

— И ти прие, така ли?

— Приех, къде ще ходя — мрачно отвърна парагваецът. — По всичко личеше, че Барбачена най-сетне е докопал кокала и няма никакво намерение да го пусне. Огромната власт води до стремеж към независимост, знаеш… Копелдакът станал прекалено непокорен, опасен, непредвидим… Хората, които му дали в ръцете тази власт, искаха едно последно изясняване на отношенията. Което ще рече — или влиза в пътя, или отива по дяволите!