Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Какво направи на онзи, който искаше да ме убие? — вдигна глава Кроукър.

Антонио се усмихна и протегна ръка. В нея имаше тъмнозелен камък.

— Тъмните камъни знаят — кимна Кроукър. — Това каза в микробуса… Хета-И, нали?

Усмивката се стопи, камъкът изчезна.

— Кой ти е говорил за Хета-И? — изръмжа близнакът. — Какво знаеш ти? Ще ти дам един приятелски съвет, senor… Забрави за всичко това!

— Ние не сме приятели, Антонио.

Онзи се надигна, величествен като див звяр.

— Escushame, senor… Чуй ме… В този живот няма приятели.

После се обърна и потъна в мрака.

— Антонио! — извика подире му. — Как ме откри тук? Как разбра, че ще се върна в къщата на Соня? — Отговор нямаше. Надигна се на колене и повиши глас: — Ще те пипна, Антонио! Ще те пипна и тогава ще отговаряш за това, което направи със Соня и Вонда!

В ушите му отекваше далечният шум на колите по магистралата, примесен с мекия ромон на реката далеч долу. Очите му механично регистрираха мигането на сигналните светлини.

После от мрака долетя гласът на Антонио:

— Ти не си прегрешил, но въпреки това вече си в моята орбита, senor… Смятай се за едно изключение…

Някъде наблизо изпищя гларус, самотният вопъл прозвуча в тишината като изстрел от револвер. Кроукър тръсна глава и се огледа. Не беше лесно да се отърси от хипнозата на Антонио Бонита.

Стана и се насочи към мястото, на което беше паднал неизвестният стрелец. Беше млад — нямаше тридесет, беше огромен, най-малко сто и двайсет кила. Носеше леки и удобни дрехи от черна памучна материя. Такова облекло предпочита човек, който иска да свърши определена работа под прикритието на нощта. Долната част на лицето му беше окървавена, а скулите и челото му — почернени със сажди. Дори на разсеяната светлина от строежа чертите му бяха трудно различими.

Изведнъж клепачите помръднаха и две сиви очи се втренчиха в лицето на Кроукър, който замръзна от изненада. Лявата ръка на непознатия се сви в юмрук. Грозните, обезобразени от белези и мазоли кокалчета, се стрелнаха напред под особен ъгъл. Добре запознат с различните форми на ръкопашния бой, Лю безпогрешно долови предварителните движения, характерни за карате. В следващата секунда юмрукът потъна в ребрата му, пред очите му се появиха разноцветни кръгове.

Всеки опитен каратист се стреми, да постигне две неща: да обездвижи и парализира своята жертва или да я убие. Непознатият очевидно целеше второто, тъй като замахна към гърлото му. Кроукър се извъртя и падна настрана, ударът попадна в ключицата и го накара да простене от болка. Нападателят му нанесе тежък ритник в хълбока и без да му дава никакъв шанс, се стрелна напред за решителния удар. Той бе принуден да прибегне до последното средство, което можеше да спаси живота му: обхвана със стоманените пръсти на протезата си шията на нападателя и рязко натисна с палец. Сънната артерия се скъса и в следващата секунда човекът бе мъртъв.

Не е лесно да убиеш човек дори когато нямаш друг избор. Каквито и да са оправданията, в душата ти неизменно настъпва промяна. Дълбоко в нея остава белег, който никога не зараства…

Металните пръсти ловко претърсиха джобовете на убития. Вътре имаше тънка пачка от десет банкноти по сто долара, шепа патрони и блокче „Сникърс“. Шоколадът и захарта очевидно бяха необходими за бързо възстановяване на изгубената енергия. Свали колана и ботушите с метални налчета на върха, но не откри нищо. Никакви документи, никакви ключове.

Кратката разходка до бялото БМВ донесе известен резултат: ключовете си бяха на таблото. Друго в купето нямаше. Справката с талончето на предното стъкло показа, че колата е собственост на автокъща. Което означаваше, че вероятно е крадена и в компютъра на пътната полиция няма данни за нея. Този човек е бил професионалист.

По обратния път откри револвера: колт 38-ми калибър специал, съответно обработено с лепкавото тиксо, увито около ръкохватката и старателно изтрит сериен номер. Такива оръжия използваше мафията. Също и специалните агенти на СОБК…

Кой бе този човек? Кроукър замислено разклати патроните в шепата си. Искаше да ги разгледа подробно, но някъде на светло… Очите му се преместиха на трупа. Как бе успял да го парализира Антонио? Допря два пръста до слепоочието му, а после притисна един от магическите си камъни до гърдите му. Защо? Трябваше му експертното мнение на човек, който познава добре Хета… Естрела Лайес.

Насочи се към тъмния силует на тъндърбърда, бръкна през прозорчето и завъртя контактния ключ. После заобиколи отпред и изложи патроните на светлината на фаровете. „Тъмна звезда“, правени по поръчка. Куршумите им действаха на принципа на шрапнелите — експлодират едва след като проникнат в тялото. Това ги правеше абсолютно смъртоносни, дори когато не попадат в жизненоважните органи… Притежаваха и още едно качество: не подлежаха на балистична експертиза, тъй като се пръскаха на хиляди миниатюрни късчета.