Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

След това върховно и изцяло животинско усилие да спаси живота си нещо в него се промени… Нещо се отдели от душата му и изчезна завинаги. Това усещане, а не кървавата сцена, го накара да се извърне настрана и да повърне в краката си…

Нощта след тази случка беше кошмарна. Усещането остана с него, независимо от усилията да се спаси, да се стопи и изчезне, да забрави… Скочи от леглото още на разсъмване и бързо започна да се облича. Не взе душ, не се избръсна, с празен и свит от напрежение стомах влезе в хладната и кънтяща Божия обител „Санта Мария Глориоза“, църквата на неговия квартал. От години не беше влизал там, но това беше без значение. Моментално изпита облекчение, примесено с чувство за сигурност и покой. Отпусна се на колене под високия свод с цветни витражи, на същото място, на което преди много години двамата с Мати бяха взели първото си причастие. Не желаеше да говори с никого, дори с отец Майкъл, който очевидно го позна…

Същия следобед отмени срещата си с Анджела. Не можеше да разговоря с приятелката си, също както и с отец Майкъл… Просто защото вече знаеше кой му помогна да се отърси от кошмарите, с кого беше разговарял в съня си. Със самия Господ Бог…

Кроукър се размърда. Да спиш на твърдо и неудобно място си е истинско изкуство. Ако не знаеш какво правиш, положително ще се събудиш със схванат врат и ужасно главоболие. Намести се по-удобно на скамейката и погледна през страничния прозорец. Листата на дърветата потрепваха и хвърляха уголемени от уличното осветление сенки. Бяха само силуети, тъй като стъклата на църквата бяха матирани.

След известно време отново заспа. Сънуваше, че се намира на тихо и спокойно място, изпълнено със синьо-зелена светлина. Носеше се сред нея, отпуснат на мек и удобен дюшек. Внезапно осъзнал, че всъщност лежи във вода с лицето надолу, той се сепна, сърцето му заби силно. Ръцете му бяха широко разперени, дробовете му горяха. Копнееше за глътка кислород, но знаеше, че ще се удави в мига, в който реши да си поеме дъх… В крайна сметка не се сдържа и устата му широко се разтвори…

Веднъж Каменното дърво му разказа поверието за великана, който живеел отвъд хоризонта. Пробуждайки се от дълбок сън, той отварял очи като ослепителни перли и именно те озарявали небето още преди изгрева на слънцето…

Събуди се и откри, че небето вече не е черно.

В шест часа сутринта стадионът „Фламинго Парк“ не беше толкова пуст, колкото можеше да се предполага. Разположен в западните покрайнини на Саут Бийч, той беше заобиколен от ниски и средни на височина сгради, строени през четиридесетте и петдесетте години. Сред тях се издигаха многобройни строителни скелети, свидетелстващи за възраждането на този район. Сградите се ремонтираха основно, разширяваха и обновяваха, навсякъде можеха да се видят табелки „Продава се“, често преди работниците да са приключили. Такова оживление Саут Бийч не помнеше.

В този ранен час работниците още не бяха пристигнали, но на ливадата оттатък Меридиън Авеню вече кипеше оживление.

Младежи си подаваха бейзболна топка, кучета се гонеха по тревата и възбудено лаеха, хлапета на скейтбордове се плъзгаха по асфалта около стадиона. Във въздуха се носеше аромат на жасмин и прясно сварено кафе.

Навил ръкавите на ризата си, Кроукър даваше импровизиран урок по посрещане на топката на едно деветгодишно хлапе.

Посрещането е едно забравено изкуство, обичаше да казва Фил Ридзуто, а Кроукър беше един от малцината, които педантично спазваха неписаните му правила. Въпреки че беше спал само два часа, той се чувстваше невероятно бодър. А причината за това беше следната: само преди минути беше разговарял с Рубине по мобифона. Раф никога не спеше, а съзерцанието на отминаващата нощ от борда на двадесетметровия катамаран, закотвен в залива, беше сред любимите му занимания. След инцидента на моста „Брикъл“ Лю си даде ясна сметка, че ще му трябва сигурно убежище. Апартаментът на сестра му беше табу, а братята Бонита вече знаеха за къщата на Соня. Изборът на Раф беше напълно логичен, тъй като бяха приятели… Освен това бившият политик му беше длъжник за многобройни услуги, а връзките и комбинативният му ум бяха особено ценни в момент като този. Уговориха си среща в яхтклуба на Маями, точно в един.

— Ето какъв е номерът — рече на луничавото хлапе, което се казваше Рики. — Удряш здраво, за да блокираш хващача на противника, но все пак гледаш топката да е удобна за първия или третия базов играч, които ще те измъкнат.