Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Около дръжката е увито черно тиксо, а серийният номер е професионално заличен — рече Кроукър. — Това да ти говори нещо?

— Трябва ли? — мрачно попита той, вече успял да се примири с лошия си късмет.

— Я виж с какво стреля — рече му и извади от джоба си шепата ръчно затворени патрони. — Доколкото си спомням, наричаме ги „черна звезда“… Знаеш защо, нали? Защото мишената им получава точно това — една голяма и окончателна черна дупка!

— Май си развълнуван, а? — присви очи Рос.

— Мъничко — призна и колтът се раздвижи в ръката му. — Особено след като разбрах, че мишената съм аз! Снощи един тип се опита да ми махне главата с това!

— Господи, май ситуацията е по-тежка, отколкото си представях — възкликна Дарлинг.

— Какво означава това, по дяволите?

— Означава, че има официална заповед за твоето ликвидиране. Как ти се отразява този бюрократичен жаргон?

Слънцето бавно изпълзя от белите облаци, покрили хоризонта на изток. Високите носещи колони на стадиона хвърлиха издължените си сенки върху игралното поле.

— Аха, мъглата май започва да се разсейва — промърмори Кроукър. — Вече разбирам защо искаше да ме ликвидираш, при това веднага…

— Не се връзва, човече — въздъхна той. — Защо ще ти определям среща, ако междувременно съм наредил да те очистят?

— Ти ще кажеш.

— Няма. Първо, защото не съм нареждал подобно нещо и второ, защото зная кой е сторил това.

Държеше се изключително добре за човек, в главата на когото е опрян револвер. Замислен върху това, Кроукър по-скоро почувства, отколкото видя някакво движение — просто сянката на един от пилоните се удължи малко по-бързо от нормалното движение на слънцето и вече прекосяваше първата стартова линия. Пилонът беше точно зад гърба на Дарлинг и едно леко повдигане на главата беше достатъчно за Лю, за да разбере какво става. Всъщност не беше… Защото слънцето светеше точно в очите му.

— Добре, да речем, че казваш истината — рече той. — Ти не си заповядал да ме ликвидират. Тогава кой?

— Хей, имам една идея — примирително подхвърли Дарлинг. — Ти си ядосан, защото си санкциониран, а аз — защото не мога да си обясня от къде на къде някакъв наемник на СОБК разполага с кодовете на БНП… Предлагам да зарежем емоциите и да се разберем.

Кроукър заби дулото на колта в слепоочието му и изръмжа:

— Слушай ме внимателно, задник такъв! Прекрасно зная, че има специална директива на СОБК, която забранява на персонала на БНП всякакъв достъп до секретните архиви. И за слепеца е ясно, че тези две организации не изпитват приятелски чувства една към друга. Аз съм изпълнявал задачи на СОБК, а снощи някакво копеле едва не ми пръсна черепа с оръжие от арсенала на СОБК! Мисля, че си наясно по въпроса с тази операция!

— Вярно е, Кроукър. Но нямам нищо общо с нейната организация.

С крайчеца на окото си видя лекото движение под козирката на отсрещната трибуна и разбра какво означава то. Без никакво предупреждение сграбчи реверите на дъждобрана и вдигна Дарлинг във въздуха, използвайки цялата сила на биомеханичната си ръка. Придърпа го в сянката и го накара да клекне между дървените седалки. В носа го удари миризма на гниещо дърво и стара боя. Фини частици прах блестяха в слънчевите лъчи над главите им, но тук долу беше спокойно и сигурно.

— Какво правиш, по дяволите? — дрезгаво прошепна агентът.

— Когато на копелдак като теб не му пука от пищов в мутрата, това означава само едно: той не е сам — изръмжа и грубо го разтърси: — Прав съм, нали? Твоят човек се спотайва там горе, зад колоните. Кажи му да слезе, за да мога да го виждам!

— Нищо не разбираш! Човекът горе е само охрана. Въоръжен е с мощна пушка, но аз гарантирам, че няма да стреля по теб! — Очите му не се отделяха от лицето на Кроукър: — Същевременно има грижата това да не стори някой друг…

Разнесе се остър пукот, последван от одобрителни викове. Някой беше направил сполучлив удар.

— Кой друг?

— За това попитай Сполдинг Гън, директора на твоя СОБК. — Той е издал заповедта за ликвидирането ти… — Очите му внимателно следяха изражението на Кроукър: — Бедничкият… Не вярваш на ушите си, нали?

— А защо трябва да вярвам?

Извърнал поглед към игрището, видя как Рики тича към първи пост колкото го държат краката. Топката, която току-що беше посрещнал, се извисяваше във въздуха между посрещача и защитника. Изпита усещането, че се е превърнал точно в бейзболна топка, рикоширала в твърда скала. Кой лъже, кой казва истината?