Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Едно от стъпалата поддаде точно по средата на пътя му.

Левият му крак пропадна, тялото му се извъртя и силно се удари в стълбата. Револверът излетя от ръката му и изтропа на бетонния под.

Кроукър изруга и внимателно продължи пътя си. Зад себе си чуваше тихото дишане на Дарлинг, който очевидно бе решил да го последва.

Ловците също се приближаваха. Очевидно бяха разбрали, че са подплашили дивеча.

Стъпи на пода и веднага разбра, че едва ли ще открие оръжието си в този мрак. А нямаше и време да го търси.

Преди време Каменното дърво го изведе на лов за алигатори сред блатата на Евърглейдс. „Алигаторът е хищник — предупреди го той. — Напада светкавично и ако решиш да му бягаш по права линия, нямаш никакъв шанс…“

Дълбоко в съзнанието си човекът също е хищник… Една от мишките беше съвсем наблизо. Крачеше бързо и уверено, използвайки предимството на сензорното устройство в ръката си. Мъжът беше сигурен, че това е достатъчно в околната тъмнина. Тъкмо на прекалената му самоувереност разчиташе Кроукър.

Не можеше да му избяга, затова и не се опита да го стори. Хищниците чакат плячката им да побегне. А Лю прибягна до похват, който този хищник изобщо не можеше да подозира. Вместо да побегне, той се обърна и скочи срещу него. Онзи вече летеше насреща му и това му помогна. Лявата му ръка се стрелна напред, сграбчи дрехата на нападателя и рязко я дръпна. Едрото тяло се строполи на бетона, но ножът в ръката му прониза ризата на Кроукър. Той успя да се дръпне навреме и нанесе саблен удар по китката. Ножът издрънча на пода, а онзи му нанесе силен ритник в бъбреците, за миг останали незащитени…

Кроукър изпъшка и падна на крака. Нападателят моментално се възползва от това и му нанесе силен удар между лопатките с ръба на дланта си. Той се строполи по очи, останал без въздух в дробовете си.

Нападателят потърси ножа. Дарлинг се спусна по стълбата и му нанесе силен ритник. Но онзи беше толкова бърз, че ударът попадна не в гърлото, а в рамото му. Извърна се, сякаш готов да побегне, и Дарлинг скочи отгоре му. Това беше грешка.

Непознатият ловко блокира удара и заби юмрук в корема му. Той се сви на две и се закашля, а онзи стовари коляното си в лицето му.

Тук се намеси Кроукър. Стоманените нокти на протезата му се забиха в скулата на нападателя, той изкрещя и понечи да ги извади. Кроукър това и чакаше. Сграбчи ръката му и започна да я извива. Онзи падна на колене, като преди това направи безуспешен опит да го ритне в слабините. Дланта на Кроукър се стовари с ужасна сила върху незащитената му шия. Нападателят се просна на цимента и замря.

Откъм далечния край на приземието долетяха викове. Той вдигна топлинния сензор и изтича към Дарлинг, който се беше отпуснал на колене и задавено кашляше.

— По дяволите! — задъхано рече белокосият, докато се допираше на ръката му. — Май съм изгубил тренинг… Това копеле едва не ми отнесе главата!

— Тръгвай — подкани го Кроукър и вдигна апаратчето пред очите му: — Сега вече имаме шанс…

В различните складови помещения откри всичко, което му беше необходимо: алуминиево фолио, клещи, изолационно тиксо и няколко метра жица.

Залови се за работа, като едновременно с това започна да обяснява на Рос:

— При демонстрацията на тези топлинни сензори ни предупредиха да внимаваме в кухненските помещения, където се използва фолио и има микровълнови печки… Те влияят на инфрачервените лъчи и апаратите не действат… — Уви горната част на тялото си с алуминиево фолио, тикна краищата му под мишниците си и промърмори: — Това би трябвало да е достатъчно… — Погледна към Дарлинг и добави: — А ти ще бъдеш примамката, нали?

Той мълчаливо кимна.

Върнаха се в общото помещение. Кроукър включи апаратчето и моментално засече преследвачите.

— Приближават се — рече. — Ако имаме късмет, ще засекат само теб…

Откри един контакт на стената, разтвори клещите и оголи краищата на кабела. Тикна ги в контакта, подаде другия край на Дарлинг и му направи знак да се отдалечи. Жицата се опъна на десетина сантиметра над пода.

До слуха му долетя тропот на тичащи хора, очите му се сведоха към екрана на топлинния сензор. Целта му беше да определи посоката на движението им, но това се оказа излишно. Първият от преследвачите изскочи иззад ъгъла и налетя право на опънатата жица. Разхвърчаха се искри, замириса на изгоряло. Човекът се просна по очи.

Кроукър се измъкна от скривалището си и понечи да тръгне към него, но в същия миг в тила му се заби дулото на пистолет.