Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Сам виждаш, че не е трудно да се забележат повторенията — промърмори белокосият. — Всички жертви са обезглавени…

— И нито едно от телата не е намерено — добави Кроукър, докато четеше списъка. — Този файл съществува от четири години насам…

— Първата отрязана глава е открита в околностите на Талахаси — кимна Дарлинг. — В доклада на съдебния лекар е отбелязано, че убиецът е действал професионално. Никакви прорезни и разкъсни рани. Главата е била отрязана със скалпел…

Лю за миг си представи вътрешността на бясно препускащия микробус и Хектор Бонита със скалпел в ръка.

— Със скалпел и нищо друго? — уточни той.

— Такова е заключението на съдебния лекар. Стените на раната са гладки, без назъбени краища…

— Значи убиецът не е използвал трион — вдигна глава Кроукър. — Срязал е гръбначния стълб с помощта на скалпел — един акт, за който се иска значителни физически сили.

— Трябва да е бил як като бик — съгласи се Дарлинг.

Кроукър копнееше за глътка чист въздух. Искаше му се да види синьото небе, да усети галещите лъчи на слънцето по тялото си. Но се намираше на място, където подобно нещо бе напълно изключено. „Дали някога отново ще изпитам чувството на духовна чистота?“ — запита се. После тръсна глава и се върна в настоящето:

— Всичко това е дело на близнаците Бонита, нали?

— Убедени сме в това, въпреки че не разполагаме със сигурни доказателства. — Пръстът му отново докосна мишката: — Я погледни това…

Вторият секретен файл на СОБК съдържаше информация за нелегалната търговия с човешки органи в югоизточните региони на щата.

— Данните не отразяват времето за подобни операции — отбеляза Лю. — Годните за трансплантация органи, с изключение на бъбреците, живеят твърде кратко извън човешкото тяло. Антигенната проба се извършва за 7–8 часа… Откъде тези типове знаят на кого точно да изпратят стоката си?

— Нямам представа — отвърна Дарлинг. От тона му пролича, че в момента търси отговор на далеч по-важни въпроси. — Опитахме се да разберем защо Гън събира подобна информация. Той явно държи под око не само близнаците Бонита, но и целия нелегален пазар за органи. В същото време не прави никакви опити да им попречи…

— Зъл демон е тоя Гън — съгласи се Кроукър. — Явно поддържа някаква връзка с близнаците…

— И още как — въздъхна белокосият и изключи компютъра. — Особено съм разтревожен от факта, че въпреки стриктните мерки за сигурност копелетата са успели да проникнат в нашата система. Но защо, по дяволите, им е било нужно да предават входящите кодове на теб ?

— Според мен това стана случайно. Близнаците имат стари сметки за уреждане с Бени Милагрос, но това е дълга и не особено приятна история… Бени ми се пише приятел, но никога не е споменавал, че работи за Гън… Затънал е до гуша във вашата малка война. Дискетата, която ми беше подхвърлена, съдържаше точно онази информация, която те искаха да науча… А входящите кодове бяха изписани съвсем ситничко на края… Предполагам, че братята изобщо не са им обърнали внимание.

— Да се надяваме, че си прав — рече с въздишка Дарлинг. — Междувременно заповядах промяна на кодовете в цялата ни мрежа. — Остави портативния компютър на пода и тръгна към металната стълба, която водеше навън, към една от тесните пресечки на Линкълн Роуд. — Иска ми се да ти окажа и по-осезаема помощ, като например бойна група или оперативна информация — промърмори. — За съжаление това е изключено. Дори това, което вече сторих за твоята сигурност, излага Бюрото на огромни рискове…

— Не се безпокой — отвърна Кроукър. — Благодаря ти за всичко.

Белокосият му протегна ръка.

— Един последен съвет — рече кротко. — Дръж се колкото е възможно по-далеч от братята Бонита. Те са чиста отрова, а както вече разбра, имат и подкрепата на Гън… — Светлите и леко уморени очи, попили в себе си цялата мъдрост на света, сякаш докоснаха душата на Кроукър: — Пипни го тоя Барбачена, виж му сметката… Това ще бъде от полза за всички. А после се спасявай някъде надалеч, в името на всемогъщия Бог!

Настъпил газта, Кроукър се носеше по магистралата И-95 на север от Палм Бийч. От репродукторите се лееха мелодиите от албума на Лав „Вечна промяна“, излязъл на пазара през далечната 1968 година. Тази музика му се струваше особено подходяща за случая.

Американските интереси в Латинска Америка… Бизнес и нищо друго. Пресичаме южната си граница по същите причини, по които си пъхаме носа във вътрешните работи на всички страни по света: защита на интересите на шепа влиятелни и обикновено крайно безскрупулни типове. Сривът на икономиката в Латинска Америка вероятно ще доведе на власт диктатори, или още по-лошо — политици със социалистически убеждения. Това ние, разбира се, не можем да позволим… В Кувейт нахлухме заради петролното лоби. Кое ли лоби стои зад Гън? Автомобилното? Твърде вероятно — Мексико е втори вносител на американски коли след Канада… Никой няма да позволи ликвидирането на този пазар, особено пък от някакви си етнически недоволства. Но съответната операция е доста мръсничка, изисква време и най-вече секретност…