— Стой на мястото си, умнико! — изръмжа дрезгав глас зад гърба му. — Извикай приятелчето си и внимавай да не правиш излишни движения! — Натискът на дулото се усили, сякаш онзи се готвеше да му пробие черепа. Едва сега си даде сметка защо топлинният сензор му беше дал противоречива информация: този тип отзад очевидно се беше разделил с останалите, за да направи обходна маневра. — Леко и внимателно! — бръмна в ухото му гласът. — Нали не искаме да го подплашим?
Той изпълни заповедта и Дарлинг тръгна към него. От оголения кабел все още хвърчаха искри. Свел поглед надолу, Кроукър прецени, че краката му се виждат дори и на тази светлина. Ако Рос внимава, положително ще види и кравата на нападателя…
— Спри! — извика мъжът зад гърба на Кроукър. Но белокосият продължи да върви напред, сякаш не беше го чул.
— Казах да спреш! — изкрещя онзи и палецът му напипа сънната артерия на Лю. Пистолетът се насочи напред, към Дарлинг.
В далечния край на помещението настъпи някакво раздвижване. Кроукър не беше в състояние да види каквото и да било, само усети течението. До ухото му тресна оглушителен изстрел, многократно повторен от ехото на бетонните стени.
Реши, че моментът е настъпил, и заби лакът в ребрата нападателя. Но той вече се свличаше към пода, от гърлото стърчеше нож…
— Дарлинг?
— Повърхностна рана и нищо повече — долетя гласът на белокосия, после се появи и самият той, притиснал дясното рамо с ръка. Дари Кроукър с бледа усмивка, после срита неподвижното тяло в краката му. — С юмруците вече не ме бива, но още не съм забравил как се хвърля нож…
— Задачата на Барбачена е да дестабилизира Мексико. — Под светлината на луминесцентните тръби Дарлинг прилича на албинос, лицето му беше бледо, без никакъв цвят. — За тази цел той се възползва от недоволството на отделни етнически общности, най-вече на бунтарите от племето чиапа, които искат автономия. Представяйки се за страстен привърженик на техните идеи, той им доставя оръжие и боеприпаси, главява военното им крило и постепенно го превръща в своя армия, готова да изпълни всяка негова заповед. Парите помощта на Гън вършат, добра работа. Създаден е център подготовка, професионални военни учат селяните как да убиват. Барбачена предоставя на тези хора легитимност — най-важното нещо за всички дисиденти по света… — Дарлинг рязко завъртя глава и изрече с нетърпение: — Достатъчно, докторе. Приключвайте, защото ме чака важна работа.
Намираха се във все същото мазе на Белия дом, но електричеството вече работеше и навсякъде щъкаха агенти на НП, включително този доктор, който го превързваше.
— Раната трябва да бъде почистена добре, за да не се инфектира — рече докторът, мургав мъж от латински произход със зализана коса и маниер на главен герой от M.A.S.H. 9 9 „Военнополева болница“ — нашумял през 70-те години филм с Доналд Съдърланд за работата на военните хирурзи във Виетнам. — Б.пр.
Личеше, че е свикнал да работи при всякакви условия. — Не мърдайте! — Потопи тампон в някаква жълтеникава течност и го притисна в раната, Дарлинг се намръщи и прехапа устни.
— Вижте какво! — изръмжа той с насълзени очи. — Бийте ми една доза пеницилин, или каквото там сте намислили, превържете раната и ме оставете на мира!
После отново насочи вниманието си към Кроукър:
— На предстоящата среща Барбачена ще получи последните указания на Гън. Ако му бъде позволено да се върне обратно в Мексико, той ще продаде на дисидентите от чиапа най-модерните оръжия, които се пазят в нашия арсенал. Като прибавим към тях и ключовата информация от разузнаването ни, бунтовниците несъмнено ще придобият пълен контрол в южните райони на Мексико. Правителството ще бъде парализирано и ще изгуби властта за броени часове. БОЛСА — мексиканската фондова борса, ще се срине… Ще я сполети съдбата на Уолстрийт от 1929 година. Нашата икономика е тясно свързана с мексиканската, следователно и американският пазар на ценни книжа ще преживее огромен трус. В акт на отчаяние правителството на Мексико ще поиска помощ от Вашингтон и по ирония на съдбата Уолстрийт ще препоръча точно това, към което се стреми Гън: интервенция на някаква полупостоянна база…
В помещението безшумно шетаха млади мъже с 9-милиметрови браунинги на кръста, които сръчно разчистваха човешките останки. Охладеният по изкуствен начин въздух натежа от миризмата на силни дезинфектанти. Кроукър беше сигурен, че след броени минути нищо тук няма да напомня за пролятата кръв.
Читать дальше