Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— А как се създаде БТВСНКП? — любопитно го погледна Кроукър.

— Къде мислиш отидоха бившите служители на СОБК, уволнени от Гън? — пак отвърна с въпрос Дарлинг. — Алтернативите бяха две: или да си намерим някоя спокойна службица в Министерството на правосъдието, или да се пенсионираме преждевременно… Но ние не направихме нито едното, нито другото. Обединихме сме и решихме да действаме. Отвсякъде ни дължаха услуги и не беше особено трудно да създадем свое бюро. Преди три години се създаде това, което днес наричаме Бюро за търговски връзки със страните с нови капиталови пазари… Официално в него работеха макроикономисти с многодиоптрови очила и следи от яйце по вратовръзките… Но зад тази фасада, далеч от очите и ушите на Гън, създадохме гъвкава и напълно оперативна организация, която по нищо не отстъпва на СОБК. Вярно, че беше скромна, но в замяна на това си беше наша. Основната ни задача беше да следим отблизо действията на Сполдинг Гън и да попречим на онези от тях, които влизат в противоречие със закона…

Той замълча и отново се ослуша.

— Това ми прилича на война — отбеляза Кроукър. — Една абсурдна война между две правителствени институции… Хората, които са ви поверили БТВСНКП, вероятно изобщо не подозират за нея.

— Това са хора от правителството и мога да те уверя, че положението е точно обратното. Всичките ни действия са координирани с тях.

— Но защо?

— Латинска Америка, приятелю. Там ще бъде поредното икономическо чудо, което ще засенчи дори първия полет на совалката. Буквално пред прага ни, благодарение ключовото положение на Мексико… Кой би се отказал от огромните печалби, които ще дойдат в най-близко бъдеще? — Вгледа се в лицето му. — Ето какво е положението: Гън възнамерява да завладее въпросния праг и изобщо не го крие. Доверените му хора знаят съвсем точно за какво става въпрос, но са или прекалено алчни, или просто страхливи, за да го отстранят… Точно тук се намесва БНП… Ние ще играем неговата игра и постепенно ще го изместим, като едновременно с това го държим под контрол…

— Искаш да кажеш, че ще внедрите свои хора — отбеляза Кроукър.

— Така е далеч по-добре, приятелю.

— И за целта някой трябва да премахне Барбачена…

— Точно така. Той разполага с огромни връзки оттатък границата, без тях всички планове на Гън отиват по дяволите… — Замълча и напрегна слух, сякаш искаше да улови и разгадае всички звуци наоколо. — Играта се нарича контрол … При нея действа едно-единствено правило — който упражнява контрол, той получава печалбата. Можеш да ми повярваш, че размерът на тази печалба ще е огромен… А това плаши политиците, то е ново за тях. Усещат, че онзи, който държи нещата под контрол, може да ги включва и изключва, когато пожелае — като каналите на кабелната телевизия. Той ще регулира потоците от пари и светът ще бъде в краката му… Ти как мислиш — дали някой от членовете на Конгреса ще се примири с мисълта, че могат да му отнемат думата насред поредното помпозно слово? Не, братле, никога!…

— Добре, това ми е ясно. Но какви точно са задачите, които Гън възлага на Барбачена?

Дарлинг замръзна на мястото си, Кроукър също ги чу: стъпки, които нарушаваха ритмичния грохот на компресора. Хората на Гън бяха тук.

Освен това бяха съвсем близо — трима въоръжени мъже, три слепи мишки.

Звук зад гърба му го накара да се обърне. Мишките не бяха слепи. Успели да заобиколят капаните, те настъпваха от всички страни. Разбра защо вдигат толкова шум: действаха според древното ловно правило на „викачите“, които гонят дивеча към предварително подготвената засада.

— Вероятно използват топлинни сензори — прошепна в ухото на Рос. Специалните уреди с инфрачервени лъчи лесно откриваха топлината, излъчвана от човешкото тяло. Дори абсолютният мрак не беше в състояние да им попречи.

— Стой неподвижно, без да мърдаш — нареди му той. — Тук има доста метал и бетон, да се надяваме, че това ще ни спаси от лъчите…

Кроукър неочаквано се обърна и бързо пропълзя по посока на близкия капак. Зад решетката се виждаше желязна стълба, която стъпваше на бетонния под. На стената до нея мъждукаха жълтеникавите крушки на аварийното осветление, включило се автоматично, след като Дарлинг прекъсна захранването. Нямаше никакво намерение да остане като плъх в този капан, без възможност за маневриране. Измъкна колта и го зареди с патроните „тъмна звезда“, после отмести капака и започна да се спуска по стълбата. Въздухът беше застоял, с неприятна миризма. Ръждясалите стъпала бяха покрити с мазна, трупана от години мръсотия.