Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър изключи фаровете и завъртя волана наляво. Тъндърбърдът изскочи на платното за насрещно движение, абсолютно пусто в този час на нощта. После конските сили под капака получиха възможност за изява, гумите изсвириха, купето се стрелна по посока на недовършения мост отвъд бариерите.

Изгубил ориентацията на сноповете светлина пред себе си, водачът на беемвето волю-неволю трябваше да намали.

Лю моментално се възползва от това предимство и насочи колата си към недовършеното платно на моста. Колелата стъпиха на стоманените релси, между които зееха дълбоки дупки. Едно погрешно движение и всичко свършваше: никоя ходова част не би издържала на подобно пропадане… Вдигна крак от газта и продължи напред. Приличаше на акробат, който пази равновесие върху тънко въже… Колата измина няколко метра по релсите като локомотив. После спря. Вътрешността на купето се осветяваше от ритмичните алено-жълти пулсации на предупредителните фенери. Кроукър слезе и потъна в сянката между дървените прегради.

Миришеше на машинно масло и влажен бетон. Фаровете на беемвето прорязваха небето над строежа като лунни лъчи. От двете му страни тъпо проблясваха купчини стоманени тръби и железни трегери, крачка по-нататък бяха струпани широки дървени талпи, между които като скъпоценни камъни блестяха сигналните светлини. Далеч долу шумеше реката, водата се пенеше около широките подпорни колони от бетон…

От запад долиташе равномерният, несекващ нито за миг тътен на движението по магистрала И-95, от него ясно се открои ръмженето на кола, която си пробиваше път някъде наблизо… Но той беше далеч от всичко това, грохотът му се струваше безобиден като жужене на пчела. Същевременно съзнаваше, че присъствието му тук няма нищо общо нито с трафика по пътищата, нито с корабите, закотвени в близкото пристанище… Беше сам в тропическата нощ, имаше чувството, че се намира на борда на „Капитан Сумо“, сред черните и опасни води на океана, далеч от брега…

Зад гърба му изръмжа автомобилен мотор. Обърна се и видя как бялото БМВ се носи във въздуха. Шофьорът беше използвал една от дъсчените рампи като площадка за излитане. Кроукър сграбчи еднометрова метална тръба и зачака. Бялата кола прелетя над тъндърбърда и се понесе към него. С ловко движение на биомеханичната си протеза той тикна тръбата между предната полуоска и пода на каросерията, после светкавично отскочи встрани. Беемвето се приземи с оглушителен трясък, наклони се на дясната си страна и се повлече. Тръбата изпускаше рояк ослепителни искри.

Лю изтича към сянката, някъде зад гърба му се затръшна автомобилна врата. Напрегна слух за второ затръшване, но такова не последва. Значи в бялото БМВ е имало само един човек…

Един, но опитен в преследването. Зае се с проверката на строителната площадка, разделяйки я на отделни квадрати. Под светлината на фаровете попадаха странно изглеждащи части от машини и купчини материали. Далеч долу мигаха контролните лампички, окичени около подпорните колони на моста.

Кроукър наближаваше средата на реката. Металните релси стърчаха над бездната като крайници на праисторически мастодонт, под светлината на фаровете ръбовете им изглеждаха сребристи. Погледна към водата, после рязко се обърна назад. Стори му се, че вижда някаква сянка. Направи кръгом и пое по обратния път. Нарязана от обемисти препятствия, светлината му правеше номера — непрекъснато му се привиждаха някакви движения… В един момент му се стори, че вижда по-плътно от тъмнината петно. Закова се на място и напрегна взор. Петното би могло да бъде човешки силует, но би могло да бъде и нещо друго… От него, а може би и от околния мрак, се излъчваше някакво особено напрежение.

Примигна и петното изчезна. Дали се беше придвижило, или това беше още един ефект на потрепващата светлина? Предпазливо тръгна натам. Озова се на ръба на скелето, между стърчащите навън метални релси мътно проблясваше реката.

Усети раздвижването зад гърба си в краткия миг, в който очите му се насочиха надолу. Не чу абсолютно нищо, ако не се брояха вече познатият и далечен шум на града. Главата му започна да се извръща, но в същия миг в слепоочието му бе нанесен страхотен удар.

Стовари се като сноп върху железния трегер, в носа го удари миризмата на омаслен метал. В следващия миг получи в ребрата тежък ритник на ботуш с метални налчета и изстена. Последва втори ритник, после трети… За да се спаси от убийствените удари, Кроукър беше принуден да се оттегли към края на скелето. Но мъчителят му го последва, канонадата от тежки ритници не спираше. Не можеше да види лицето му, не можеше дори да вдигне главата си над нивото, от което действаше ботушът…