Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Усети, че е следен малко след като направи ляв завой по Десета улица. Колата беше бяло БМВ със силно затъмнени стъкла. За да се увери, рязко свърна по Пенсилвания и правеният по поръчка мотор победоносно изрева. Миг по-късно иззад ъгъла изскочи бялото БМВ, разклати се и започна да се ускорява.

Пред очите му се разкри цялата област Маями, осветена като на макет. Маями Бийч приличаше на първия от веригата острови, отделени от континента от Крайбрежния канал и Бискейн Бей. Връзката с Маями се осъществяваше чрез мрежа от бетонни естакади, преплитащи се на различни нива. Оттук нямаше как да се стигне до Саут Бийч, тъй като той се намираше далеч на юг. Освен ако човек не поеме по Пета улица и моста „Макартър“, за да излезе на Тринадесета улица в Маями…

Точно този маршрут избра той.

Бялото БМВ го последва. Трафикът по моста не беше особено натоварен, колите се движеха спокойно една зад друга. Онези отзад изобщо не си правеха труда да се крият. Прелетяха покрай Стар Айлънд, секунди по-късно пред очите му се появиха малките островчета Палм и Хибискъс, на които имаше по едно-две имения със собствени пристани, а от прозорците на къщите, струващи от десет милиона долара нагоре, се разкриваше прекрасна гледка към залива. Яхтите, поклащащи се край тези пристани, бяха толкова луксозни, че биха задоволили капризите и на най-необуздания грандоман…

Разбра, че няма да може да се изплъзне от преследвача си. На прав път моторът на тъндърбърда със своите 425 конски сили положително би издухал бялото БМВ, но когато става въпрос за маневриране по различните платна на магистралата, немската машина имаше значително предимство главно поради аеродинамичната си форма и по-голямата си стабилност.

Изведнъж, без никакъв преход, се озоваха в друг свят. Блестящ и модерен, центърът на Маями ги посрещна с огромните си витрини, предназначени единствено за богати туристи. Трафикът намаля, асфалтът светеше от чистота. Кроукър подбираше най-лесния маршрут, оставяйки достатъчно време за ориентация на преследвачите си. До тази техника беше прибягвал някога, по време на разпит: разкриваше част от себе си, позволяваше на заподозрените да попаднат в плен на илюзията, че нещата са под техен контрол. После нанасяше решителния удар…

Тъндърбърдът ту изчезваше в сянката, ту отново изскачаше на ярка светлина. Водачът на бялото БМВ се ориентираше главно по светлините на фаровете му. Тротоарите бяха пусти, наоколо нямаше жива душа. Сякаш беше паднала неутронна бомба. Дори джебчиите и проститутките се бяха преместили към Кокоунът Гроув заедно с тълпата туристи. Огледалните фасади на небостъргачите отразяваха синкавобелите реклами, но между тях имаше обширни зони непрогледен мрак, като в дълбока джунгла.

Кроукър насочи колата на юг, към края на булевард „Бискейн“. Малко преди знака за край на пътя свърна по Първа улица и се насочи към Второ Авеню.

Двете коли бяха съвсем сами в неспокойната нощ на града. Въздухът тежеше от миризмата на нагрят бетон, дизелови газове и автомобилни гуми. Продължавайки да се движи на юг, той усети и едва доловимата миризма на застояла вода. Приближаваха река Маями. Главата го засърбя, космите на врата му леко настръхнаха.

Шофьорът на беемвето следваше неговите движения, между двете коли сякаш бе опънато невидимо въже. Пресичаха града като двама респектирани един от друг противници, които размахват ножове, но нито настъпват, нито отстъпват… Арена на тази мълчалива битка беше разстоянието между двете коли…

Но това щеше да се промени.

Отпред се появиха очертанията на огромна конструкция от бетон и метални релси. Под разсеяната светлина на уличните стълбове тя приличаше на скелет на допотопно чудовище, надигнало се от огромен гроб.

Това беше новият мост на Брикъл Авеню, чието строителство продължаваше вече втора година. Бетонното легло беше излято донякъде, останалата част представляваше оголена конструкция от стоманени елементи. Достъпът до строежа беше прекъснат от дървени прегради с мигащи яркожълти лампички, над тях имаше подвижно електронно табло с надпис:

ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН! ОПАСНО ЗА ПРЕМИНАВАНЕ!

Опасно и още как!

Пред очите му изплуваха очертанията на кранове, булдозери, купчини стоманени тръби и железни решетки, дървени скелета и хартиени чували с цимент. Тъндърбърдът летеше право към недовършения мост. Натам се насочи и бялото БМВ… Сякаш и двамата мъже зад волана бяха решили да скочат в реката.