Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Знаеш какво е това, нали?

— Да — кимна Гидиън. — Една от гадориите, които се използват при садо-мазо…

— Открих го в гардероба на Рейчъл — поясни той и в очите му се появи заплашителен блясък: — Да не би вие двете да…

— Тц — поклати глава момичето. — Аз не си падам по тия неща, ние двете също…

От изражението му личеше, че казва истината. Кроукър кимна, пое дълбоко дъх и зададе следващия си въпрос:

— А тя излизаше ли с друг?

На лицето й се изписа загрижено изражение.

— Май да… Поне аз мисля така… — От устата й излетя въздишка: — Често се карахме по тоя въпрос, тя упорито отричаше, но…

Кроукър застина на мястото си с протегната длан. Червеното топче очевидно й въздействаше и той го остави пред погледа й.

— Но?

— Всеки си има копчета, знаеш… От онези, които, а си ги пипнал — а са предизвикали едно голямо бум! За Рейчъл такова копче беше въпросът, дали се вижда с някой друг… — Гидиън събра длани, сякаш беше решила да отправи молитва към Господа: — Вече ти казах — тя лесно се привързва… И това важи не само за наркотиците.

— А за какво още?

— За секса… — отвърна Гидиън и бавно поклати глава: — За мен сексът винаги е бил нещо праволинейно — онова, което е програмирала Майката природа… Но за Рейчъл… — Ръцете й безпомощно се разпериха: — Не знам, за нея всичко беше някак объркано… Удоволствието идваше само ако се придружава от чувство за вина…

— Коя роля предпочита тя? — попита той и механично прехвърли червеното топче между пръстите си: — Доминираща, или подчинена?

— Не знам. Поне с мен няма предпочитания… Разменяме си ги според настроението… — Ръката й се повдигна да отметне кичур руса коса от челото.

— Имаш ли представа с кого се е срещала?

— Тц…

— Очевидно е намерила някого, с когото играе садо-мазо…

— И аз мисля така.

— Мъж или жена?

— Според мен мъж. Сигурна съм…

— Някакви идеи кой е той?

— Тц.

Кроукър продължи да прехвърля топчето между пръстите си.

— Не може да не си забелязала нещо. Хората винаги се издават, дори това да е несъзнателно…

— В нейния случай човек трябва да е ясновидец — въздъхна Гидиън. — Доколкото съм осведомена, единственият мъж, с когото Рейчъл се вижда, е Роналд… Как му беше името… Докторът й…

— Стански?

— Да, точно той.

— Това ми е известно. От майка й знам, че преди пет-шест месеца е била на контролен преглед… Но ти не си била непрекъснато с нея, нали? Ти имаш трупа, вероятно пътувате… По време на отсъствията ти Рейчъл би могла да се среща с когото пожелае…

Напрежението на Гидиън беше толкова осезаемо, сякаш се излъчваше директно от тялото й.

— Какво има?

— Може би нищо — отвърна момичето и замислено попила кабарите върху колана си. — Но майката на Рейчъл греши, като смята, че визитата при доктора е била само една…

— Защо?

— Защото бяха поне пет-шест, ако не и повече…

— Причина?

— Безсъние, проблеми с периода, възпаление на гърлото, анемия… — Забеляза изражението на лицето му и побърза да добави: — Но едва ли е имало нещо повече…

— Откъде знаеш?

— Знам, защото аз я карах дотам.

— Чакай малко — вдигна ръка Кроукър. — Защо е трябвало да я караш? Кабинетът на Стански е в Палм Бийч, недалеч от дома й. Би могла да отиде дотам дори с колелото си…

— Значи не е същият Стански. Този, при който я водех, има клиника в Маргейт…

Маргейт! Там, където е Агенцията за коли под наем „Голд Коуст“!

Главата му забуча. Сякаш в мозъка му влезе в действие невидим, но мощен мотор. Пръстите му провесиха гуменото топче за вървите.

— Питам се дали доктор Роналд Стански знае за какво служат подобни атрибути! — процеди през стиснати зъби той.

Гидиън протегна ръка, докосна меката гума и добави:

— А аз се питам дали проклетото топче не е негово!

Кроукър я изпрати до клуба и се върна в колата.

— Искам да видя Рейчъл — каза Гидиън, преди да се разделят. — Но когато Мати я няма. Рейчъл не искаше майка й да знае за нас…

— Не се тревожи, тя ще те вземе за обикновена приятелка…

— Няма. Аз не съм обикновена приятелка и не искам да лъжа.

Той вече я беше опознал достатъчно, за да повярва на твърдението й. По тази причина побърза да й съобщи часовете, през които Мати обикновено не е в болницата.

Завъртя контактния ключ и форсира мотора. Кой знае защо изпита задоволство от факта, че Рейчъл е близка именно с това странно създание, наречено Гидиън. Изскочи на Уошингтън Авеню току пред огромен тир с прицеп и надута сирена, който нямаше предимство, но явно разчиташе на внушителните си размери. „Я, майната ти“ — рече си Кроукър и настъпи газта. Тюркоазнозелената машина се стрелна напред, а никелираната решетка на мастодонта сякаш искаше да изпълни докрай огледалото за обратно виждане. Смаян от това нахалство, водачът на тира натисна спирачките и тъндърбърдът профуча напред.