Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Някой е успял да проникне през охранителната система на замъка — продължи Канзацу, без да обръща внимание на избухването на Никълъс. — А после е победил брат ми — един истински майстор в изкуството на танжините. Не знаем как е станало това. Да, много са загадките, на които трябва да намерим верния отговор…

Никълъс си спомни за мнението на Нанги и каза:

— Едно е сигурно — моят враг наистина е „дорокусай“.

— Разбира се — кимна Канзацу. — На този свят всичко е възможно, Никълъс. Дори немислимото — да съществува „дорокусай“ — най-страховитото творение на танжините. Сигурно знаеш, че такъв човек задължително трябва да бъде самотник, трябва да бъде бунтар, който съзнателно се е отклонил от каноните на Тао-тао… От всичките канони на това изкуство! Той е магьосник на превъплъщенията и дегизировката, често се появява маскиран, никога не е това, което действително представлява.

Канзацу млъкна и Никълъс изпита чувството, че старият сенсей все пак е успял да отговори на въпроса му.

— „Дорокусай“ живее в свой собствен свят — промълви след известно време Канзацу. — Създава свои Закони, подчинява се на своя Начин… Дори опитните сенсеи в изкуството на танжин се страхуват от него… Защото знаят, че той просто не може да бъде убит — толкова могъщи са уменията му. Той може да бъде единствено унищожен…

— Каква е разликата между смъртта и унищожението? — попита озадачено Никълъс.

— Отговорът на този въпрос е една от причините да ме потърсиш, Никълъс — отвърна Канзацу. — И той ще бъде последният ми урок за теб. Но трябва да знаеш, че ако решиш да го получиш, ти избираш доброволно да застанеш на пътя на този „дорокусай“.

Никълъс се замисли, после бавно поклати глава:

— Отдавна съм на пътя му — рече. — Въпросът е дали да се боря с него, или да умра.

— След като си убеден, че това е единственият избор, ти трябва да протегнеш ръка към Мрака — промълви Канзацу. — Той ти е единственият другар.

Мълчанието се проточи с часове. Когато Никълъс потръпна и изкрещя, навън вече се развиделяваше.

— Усетих го! — прошепна той. Целият беше в пот, но вече не трепереше. — Усетих го!

— Протегни ръка — каза Канзацу. Никаква реакция. — Никълъс, протегни ръка! — повтори с по-висок глас сенсеят.

Бавно и унесено Никълъс се подчини. Ръката му напусна дрезгавата светлина на утрото и премина в другата страна на помещението, все още потънала в непрогледен мрак.

Показалецът на Канзацу се докосна до показалеца на Никълъс.

— Ето го твоят страх — прозвуча гласът му. — Пипни го, вдъхни го, задръж го завинаги у себе си. Само по този начин ще успееш да го разбереш…

Ново продължително мълчание. После Никълъс тихо промълви:

— Страхът е вътре в мен, не идва от Мрака… — В гласа му се долови дълбоко учудване.

— В момента духът ти виси над дълбока пропаст — прошепна Канзацу. — Точно както преди време тялото ти бе увиснало над белия сняг, сивия лед и черните скали… — Изчака няколко секунди и добави с коренно различен глас: — Кажи ми за какво мислиш в този момент!

— Не искам да повярвам, че съм танжин — дълбоко въздъхна Никълъс. — Страхувам се, че ако го сторя, по нищо няма да се различавам от братовчед си Сайго. Зловещ и корумпиран, изцяло в плен на Злото.

— Мракът е Злото, така ли?

— А не е ли?

— Съгласен съм, че в него се крие огромен потенциал на Злото — отвърна Канзацу. — Неоспоримо доказателство за това е „дорокусаят“, който те преследва. Но същността на Мрака е нещо повече. Вселената не притежава качествата добро и зло, Никълъс. По-скоро тези две крайности просто съществуват в нейната необятност… — Гласът на Канзацу беше мек и спокоен, истински балсам за изтерзаната душа на Никълъс. Именно с негова помощ връзката между двамата продължаваше да е все така здрава. — Това беше един от първите ми уроци, помниш ли? Основната истина за живота.

— Това важи и за Мрака. Той също е една вселена — могъща, изпълнена с безгранична сила. Но огромният му потенциал често се използва за користни цели — такава е същността на всяка мощ.

— Всяка мощ е преходна. Ефимерната й същност е ковка и гъвкава, притежава невероятната способност да прониква в човешкия дух. Няма да умреш, ако се решиш да я докоснеш, но ще се промениш . Дори аз не бих могъл да кажа в каква посока ще бъде тази промяна.

— Страх ме е да се променям — призна си Никълъс.

— Ако не го сториш, аз няма да мога да ти помогна — простичко отвърна Канзацу. — Ако не се промениш, твоят враг — „дорокусаят“, вече е спечелил. Никога няма да си в състояние да използваш изумрудите, които си наследил от дядо си. Ще останеш широ нинджа до края на живота си.