Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Оками замълча. Подобно на опитен гросмайстор, той вече мислеше за следващите ходове на противника си.

— Но на този етап между нас вече съществува определено разбирателство — продължи полковникът. — Знаем какво искаме един от друг и това ни кара да се уважаваме… В общи линии това са необходимите предпоставки за едно плодотворно сътрудничество, Оками-сан.

— Сътрудничество между Якудза и армията на Съединените щати — поклати глава Оками. — Нима подобна комбинация не предизвиква скептичната ви усмивка?

По загорялото лице на полковника наистина пробяга усмивка, по тя трудно би могла да бъде наречена скептична.

— Вижте какво, Оками-сан — започна той. — Хората притежават неограничени възможности, когато става въпрос за извличане на полза от ужасни събития, непочтени действия и тайни съюзи. Но всеки трябва да знае докъде може да стигне, къде лежи чертата, която не трябва да бъде прекосявана при никакви обстоятелства…

— За себе си мога да кажа само едно — вдигна глава Оками, сякаш привлечен от блясъка на сините очи насреща си: — Подчинявам се единствено на „Бушидо“ — самурайския закон на честта. Което означава, че приемам всичко, което не противоречи на този закон!

— Това прозвуча съвсем по сицилиански — засмя се полковникът.

Оками най-сетне си позволи скъперническа усмивка.

— Значи вече можем да поговорим за Джон Ленърд, известен също и като Джони Леонфорте — подхвърли той.

— Както и за любимата ви омерта — кимна полковникът, пропуквайки със ставите на пръстите си. — Този Леонфорте превръща в пари всичко, до което се докопа: не само американско и руско оръжие, в по-голямата си част крадено, но и широка гама лекарствени материали… От невинния аспирин до силните наркотици. Проблемът е, че заловените пласьори мълчат като риби.

— Проблемът има и друга страна — поклати глава Оками. — Сред тези пласьори действат и наши бойци, активната им контрабандна дейност вероятно се дължи на известно недоволство от Якудза… Те също отказват да уличат Леонфорте, единственото, което успях да науча, е едно име — Леон Уоксман. Нищо повече, очевидно човекът зад това име се радва на могъщи протекции.

— От страна на Леонфорте?

Оками само сви рамене. Полковникът въздъхна и затвори, очи.

— Някой трябва да проведе разговор с Джони Леонфорте — тихо каза той.

Честно казано, Оками се безпокоеше само от един определен аспект на ситуацията — факта, че уличните бойци на Якудза престъпват клетвата си за вярност и се обвързват с един „итеки“. Каква е силата на Джони Леонфорте, за да успее да привлече на своя страна толкова много представители на японския подземен свят?

Това беше проблемът на Оками, преди да се срещне с капитана от Военната полиция. Естествено полковникът беше прекалено добре известен, за да си позволи нещо повече от официално посещение на Леонфорте. И двамата обаче бяха единодушни, че едно такова посещение би увеличило проблемите, вместо да ги разреши. Още повече, че най-силната страна на сключеното между Оками и полковника споразумение беше пълната му невероятност в очите на останалите. Изправен пред престъпник като себе си, Леонфорте положително би казал неща, които за нищо на света не би споделил с представител на официалната власт, какъвто се явяваше полковникът…

Голяма част от свободното си време капитан Джонатан Ленърд прекарваше в тясното и претъпкано с мебели апартаментче на жената, с която спеше — една сестра във Военната болница на име Фейт Соухил, с тънко кръстче и умни очи. В допълнение тя разполагаше с крака на манекен и знаеше как да ги показва. Благодарение на този факт не беше дала нито едно нощно дежурство в болницата и беше преотстъпена за неопределено време на един генерал с хронична язва, който я вардеше от странични посегателства с алчността на престъпил обета си отшелник.

Познавайки добре нрава на сицилианците, Оками се съмняваше, че Леонфорте споделя с любимата си своите делови ангажименти. От друга стана обаче, нейното апартаментче беше мястото, от което се издаваха заповедите — в това нямаше никакво съмнение. Следователно съществуваше вероятност от смесване на работата с удоволствието и тази вероятност трябваше да бъде проверена.

Всичко това минаваше през главата на Оками, докато стоеше и чакаше пред отворената врата. Фейт Соухил целуна Леонфорте и тръгна за квартирата на своя генерал. Плъзна се покрай Оками, в ноздрите го удари ароматът на сандалово дърво. Дари го с кратка ослепителна усмивка, потракването на токчетата и бързо заглъхна надолу по стълбите.