Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— А чувала ли сте да се е замесвал в нещо незаконно?

— Незаконно ли? — стреснато вдигна глава Сейко.

Нанги кимна с глава.

— Полицейският инспектор от Сайгон намекна, че Тин се е занимавал с търговия на наркотици и може би това е причината за смъртта му.

— Но нали казахте, че е умрял при злополука?

— Това е официалното заключение на полицията, но старши-инспектор Ван Киет има чувството, че става въпрос за убийство.

— Много странно — поклати глава тя. — Особено тази история с член на семейството, който се явил да прибере тялото. Изпълних заръката ви и се свързах с лондонската централа на „Авалон ЛТД“. Човекът, с когото говорих, отрече да е чувал някога името на Тин.

— Това можеше да се очаква. С какво се занимава тази компания?

— Внос-износ на високотехнологични продукти.

— Значи като Тин… — проточи Нанги. — Странно, но имам чувството, че това е едно обикновено съвпадение.

Сейко наведе глава.

— Поемам цялата отговорност за Винсънт Тин, Нанги-сан — промълви тя.

— Глупости. Направили сте това, което според вас е било правилно. Още повече, че подозренията на полицията не са подкрепени от никакви доказателства.

Част от съзнанието му обаче се завърна в лабораторията, пред очите му изплуваха Масамото Гоей и неговият екип, заети с дисекцията на фалшивия компютър. При всяка среща с Гоей го обземаха мрачни предчувствия, особено след като техникът съобщаваше, че напредък в работата им няма. Бяха установили, че чуждите платки в машината са американско производство и толкоз. Никаква следа за производителя, за използваната технология.

Бялата тойота отново се появи в периферното му зрение.

— Все пак аз… — Сейко млъкна и вдигна глава: — Но какво става?

— Следят ни — кратко отвърна Нанги.

Тя бе обърна.

— Коя е колата?

— Почакайте и ще видите.

Нанги се приведе напред и почука рамото на шофьора. БМВ-то рязко излезе в най-лявото платно и направи остър завой. Гумите изскърцаха. Миг по-късно иззад ъгъла изскочи и бялата тойота.

— Ето тази — рече Нанги.

— Не можем ли да избягаме? — нервно попита Сейко.

Нанги сложи длани върху драконовата глава, която служеше за дръжка на бастуна му, и спокойно се облегна назад.

— Защо трябва да го правим?

Сейко му хвърли изпълнен с любопитство поглед, ръката й неволно хвана ръчката на вратата.

— Намаляваме ход — отбеляза тя.

— Точно така — отвърна Нанги и рязко отвори вратичката от своята страна. — Може би сега ще получим отговор на част от въпросите си…

Бялата тойота задмина спиращото БМВ и му препречи пътя с пронизителен вой на спирачките. Нанги излезе достатъчно пъргаво, за да зърне високия слаб мъж зад волана на другата кола. Беше облечен в тъмен костюм, на очите му имаше големи огледални слънчеви очила. Отворил вратата на тойотата, той чакаше. Дясната част на сакото му беше подозрително издута. Якудза, помисли си Нанги.

Противоположната врата на тойотата бавно се отвори, на тротоара стъпи широкоплещест здравеняк с надупчено от едра шарка лице и решителна уста. Пъргавите му очички шареха насам-натам и не пропускаха нищо.

Приближи се до лимузината и се представи с официален поклон, напълно в съответствие с традициите на Якудза — име, място на раждане, принадлежност към съответния клан.

Ямаучи, замисли се Нанги. Веднъж се беше срещал с оябуна на този клан, името му беше Томоо Козо. Какво ли може да иска от него?

— Моля да отпратите жената и шофьора си — каза здравенякът. — Днес ние ще се грижим за вас.

Шофьорът на Нанги направи леко движение и в ръката на онзи с тъмния костюм светкавично се появи пистолет.

— Това не е необходимо — обади се със спокоен глас Нанги.

— Имам заповед да ви прибера — подхвърли здравенякът. — А начинът зависи изцяло от вас…

Нанги кимна, наведе се да каже няколко думи на шофьора си, после затръшна вратичката.

Пребледнялото лице на Сейко се залепи за прозорчето:

— Нанги-сан…

— Идете си у дома — усмихна се Нанги. — Нищо няма да ми се случи.

— Но как можете да им имате доверие?

Той вече куцукаше към тойотата, прибягвайки до подкрепата на бастуна с драконовата глава малко повече от необходимото. Стрелецът се обърна и отвори задната врата. Нанги влезе, здравенякът се настани до него, колата рязко потегли.

Седеше спокойно, стиснал в длан топката на бастуна си.

— Къде ме водите? — попита.

Здравенякът извърна надупченото си лице към него.

— Днешният ден се различава от вчерашния — усмихна се той, в устата му проблесна златен зъб. — Вашият закрилник май вече не е между живите… Става въпрос за Микио Оками.